Лари чу гласа на Метаксас — напрегнат и дрезгав:
— Вече сме на шестдесет фута. Все още нищо.
— Четиридесет фута.
Нищо нямаше да излезе от това. Още две секунди, и щяха да преминат предела за безопасност и да се разбият в земята. Лари трябваше да вземе незабавно решение.
— Ще се издигнем отново — каза той.
Ръцете му на лоста се напрегнаха. Лари го издърпа назад и точно в този миг на земята пред тях просветна редица електрически стрелки, очертаващи пистата за кацане. След десет секунди вече се движеха по земята към сградата на аерогара Схипхол.
Когато спряха, Лари изключи моторите с безчувствени пръсти и дълго седя неподвижен. Най-после се изправи на крака и с изненада установи, че пръстите му треперят. Усети странна миризма и се обърна към Метаксас. Той смутено се ухили и рече:
— Извинявай, посрах се.
— И за двама ни — кимна Лари.
Обърна се и влезе в салона за пътниците. Кучката си седеше и спокойно прелистваше списанието. Лари я разглеждаше и му идеше да я наругае, умираше от желание да разбере подбудите й. Сто на сто беше разбрала, че през последните няколко минути животът й е висял на косъм, но въпреки това седеше спокойна, сякаш това не я засяга, и окото й не трепваше.
— Амстердам — съобщи Лари.
Пътуваха към Амстердам в пълно мълчание. Ноел седеше на задната седалка на мерцедеса, а Лари при шофьора отпред. Метаксас остана на летището, за да се погрижи за зареждането на самолета. Мъглата още беше гъста и пътуваха бавно, но когато стигнаха Линденплац, започна да се вдига.
Пресякоха градския площад, река Амстел и спряха пред хотел „Амстел“. Във фоайето Ноел каза на Лари:
— Ще ме вземете довечера точно в десет часа.
После се обърна и се отправи към асансьора: директорът на хотела се кланяше и раболепничеше по петите й. Пиколото отведе Лари в малка неудобна стаичка на първия етаж, откъм вътрешния двор. Намираше се точно до кухнята и през стената се чуваше тракането на съдове, долавяха се смесени миризми на готвено.
Лари я огледа и отсече:
— Тук не бих сложил и кучето си!
— Съжалявам — извини се пиколото. — Мис Паж поиска за вас най-евтината стая, която имаме.
„Добре — рече си Лари, — ще намеря начин да се преборя с нея. Константин Демирис не е единствен в света с частни самолети. От утре ще се разтърся. Познавам мнозина от богатите му приятели. Поне пет-шест ще бъдат адски доволни да ме вземат на работа. — Но после си помисли: — Не и ако Демирис ме уволни. Допусна ли го, никой няма да ме погледне. Горе главата!“ Банята се намираше в дъното на коридора. Лари разопакова багажа си и тръгна да се къпе, после си каза: „По дяволите, защо трябва да се къпя заради нея? Нека й мириша на пръч!“ Изпитваше силна нужда да пийне нещо и отиде в бара на хотела. Пиеше третото мартини, когато погледна часовника и видя, че е десет и петнадесет. Тя беше казала: „Точно в десет часа.“ Изведнъж го обхвана паника. Хвърли бързо няколко банкноти на тезгяха и тръгна към асансьора. Ноел беше настанена в императорския апартамент на петия етаж. Той се усети, че тича по дългия коридор, и се нахока, че й позволява да го разиграва. Почука на вратата, в ума му се въртяха извинения за закъснението. Никой не отговори. Лари натисна бравата — беше отключено. Влезе в голямата, луксозно обзаведена дневна, огледа се колебливо и извика:
— Мис Паж!
Никакъв отговор. Ето какво е целяла.
„Коста, мили, много съжалявам, но те предупредих, че на него не може да се разчита. Казах му да ме вземе в десет часа, а той се напи в бара. Ща, не ща, трябваше да тръгна без него.“
Лари дочу шум в банята и се отправи натам. Вратата беше отворена. Влезе вътре точно когато Ноел Паж излизаше от душа. Беше гола, с хавлиена кърпа, увита около главата й.
Обърна се и го видя. Лари понечи да се извини, изпреварвайки негодуванието й, но преди да проговори, Ноел каза с безразличие:
— Подайте ми тази хавлия.
Все едно, че беше камериерка или евнух. Би могъл да приеме възмущението или гнева й, но от наглото й безразличие направо избухна.
Приближи се към нея и я сграбчи, даваше си сметка, че захвърля на вятъра всичко, което беше желал, заради евтиното удовлетворение от дребнавото отмъщение, но вече нищо не можеше да го спре. Гневът му се беше трупал месеци наред, подклаждан от нейните подмятания, от неоснователните оскърбления, от униженията, от риска за живота му. Ето какво го изгаряше, когато той посегна към голото й тяло. Ако Ноел беше извикала, щеше да я просне с един удар. Но тя видя безумния израз на лицето му и не гъкна, когато Лари я вдигна и я отнесе в спалнята.