А може би бедата започна от Елена — красивата гъркиня, стюардесата. Един горещ летен следобед Катерин отиде на пазар. Лари не беше в града. Тя го очакваше да се върне на следващия ден и реши да го изненада с любимите му ястия. Точно когато си тръгваше от пазара, натоварена с продукти, покрай нея мина такси. На задната седалка беше Лари, обгърнал с ръка момиче в униформа на стюардеса. За миг Катерин зърна засмените им лица, после таксито зави зад ъгъла и изчезна.
Катерин остана като втрещена и чак когато към нея се спуснаха няколко хлапетии, разбра, че безчувствените й пръсти са изпуснали чантите с продукти. Помогнаха й да ги събере и тя се дотътри до дома. Не бе в състояние да мисли. Опитваше се да си втълпи, че мъжът в таксито е бил не Лари, а някой, който прилича на него. Но, честно казано, никой на света не приличаше на Лари. Той беше изключителен — истинско творение на Бога, безценно създание на природата. И изцяло й принадлежеше. На нея, на брюнетката в таксито и още на колко други?
Катерин не легна цялата нощ, чакаше Лари. След като мъжът й не се прибра, разбра, че няма извинение, което да спаси брака им. Лари беше изпечен лъжец и Катерин не можеше да остане и занапред негова съпруга.
Лари се прибра чак на другия ден следобед.
— Здравей — весело викна той, влизайки в апартамента. Остави чантата си и видя лицето й. — Какво е станало?
— Кога се върна в града? — хладно попита Катерин.
Лари я погледна озадачен.
— Преди час. Защо?
— Видях те вчера с едно момиче в такси.
Катерин си помисли: „Колко е просто. Тези думи сложиха край на брака ми. Той ще отрече, аз ще го нарека лъжец, ще го напусна и никога повече няма да го видя.“
Лари стоеше и я гледаше втренчено.
— Хайде, кажи, че не си бил ти — рече Катерин.
Лари кимна.
— Разбира се, че бях аз.
От внезапната остра болка, пронизала я в стомаха, тя разбра колко е искала той да отрече.
— Господи, какво си си втълпила? — попита Лари.
Тя понечи да заговори, гласът й трепереше от гняв:
— Аз…
Лари вдигна ръка.
— Не казвай нищо, за което после ще съжаляваш!
Катерин го погледна невярваща.
— Аз ли ще съжалявам?
— Вчера се върнах в Атина за петнадесет минути, да взема едно момиче — Елена Мерелис, и да я откарам при Демирис на Крит. Елена работи при него като стюардеса.
— Но…
Беше възможно. Може би Лари казваше истината — или отново беше „полимеханос“ — изобретателен?
— Защо не ми се обади? — попита Катерин.
— Обаждах се — рязко отвърна Лари. — Нямаше никой. Нали си била навън?
Катерин преглътна.
— Бях да напазарувам, за да ти приготвя вечеря.
— Не съм гладен — сопна се Лари. — От заяждания винаги губя апетит.
Обърна се и излезе. Катерин остана с вдигната дясна ръка, сякаш го умоляваше да се върне.
Малко след това започна да пие. В началото бе съвсем безобидно. Чакаше Лари да си дойде за вечеря в седем часа, но щом станеше девет и той все още не се бе обадил, тя си сипваше едно бренди, колкото да минава времето. До десет часа вече бе изпила няколко чашки, а когато Лари се прибереше, ако изобщо си дойдеше, вечерята отдавна беше изстинала, а Катерин беше леко пийнала. Така много по-лесно приемаше това, което ставаше с живота й.
Не можеше повече да крие от самата себе си, че Лари я мами и вероятно го е правил през целия им брак. Един ден, докато проверяваше униформените му панталони, за да ги даде на химическо чистене, намери дантелена кърпичка със засъхнала сперма. На гащетата му имаше следи от червило.
Представи си Лари в обятията на друга жена.
И пожела да го убие.
17.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Атина, 1946 година
Както времето се бе превърнало във враг на Катерин, така за Лари то бе станало приятел. Нощта в Амстердам беше направо едно вълшебство. Лари беше предизвикал съдбата и невероятно, но така беше разрешил всичките си проблеми. „Късметлия съм си“ — мислеше със задоволство той.
Ала съзнаваше, че това е нещо повече от късмет. Беше някакъв тъмен опърничав инстинкт, който го тласкаше да предизвиква Съдбата, да се докосва до границата на смъртта и унищожението, да си мери силите с орисията, където залог бяха животът и смъртта.
Спомняше си едно утро на островите Трук: ескадрила японски изтребители изскочиха от облаците. Лари летеше встрани, беше патрул и те насочиха атаката си срещу него. Три японски изтребители „Зиро“ успяха да го откъснат от ескадрилата и откриха огън срещу него. Както често му се случваше в мигове на опасност, той ослепително ясно виждаше острова под него, множеството кораби, полюшващи се по вълните, ревящите самолети, които разсичаха яркосиньото небе. Това беше един от най-щастливите мигове в живота му — тържество на Живота и присмех над Смъртта.