Влиянието на тези събития остро се чувстваше и във Франция. В магазините и по пазарите стоките не достигаха, а правителството подготвяше мощна отбранителна кампания. Жак се опасяваше, че скоро ще забранят и риболова, а тогава какво ще стане с него? Не, проблемите му щяха да се решат, ако намереше подходящ любовник на дъщеря си. Бедата беше в това, че не познаваше богати хора. Всичките му приятели бяха дрипльовци като него, а той нямаше намерение да допусне до Ноел мъж, който не можеше да плати цената.
Най-случайно дилемата на Жак Паж беше разрешена от самата Ноел. През последните месеци тя ставаше все по-неспокойна. В училище вървеше добре, но беше започнала да се отегчава. Каза на баща си, че иска да си потърси работа. Той я изучаваше мълчаливо и хитро премисляше възможностите. Запита я:
— Каква работа?
— Не знам — отговори Ноел, — може би като манекенка.
Беше толкова просто.
През следващата седмица всеки следобед Жак Паж се прибираше от работа вкъщи, старателно се измиваше, за да премахне миризмата на риба от ръцете и косата си, обличаше хубавия си костюм и отиваше на „Канбиер“ — главната улица, която водеше от старото пристанище на града към богатите квартали. Разхождаше се нагоре-надолу, взираше се във всички модни къщи — недодялан селянин в един свят на коприна и дантели, ала нито съзнаваше, нито се интересуваше, че няма какво да търси тук. Имаше една цел и я откри, когато стигна до „Бон Марше“ — най-хубавия магазин за облекло в Марсилия. Но не го избра по тази причина. Избра го, защото собственик беше мосю Огюст Ланшон. Прехвърлил петдесетте, Ланшон беше грозен, плешив, с къси крака и алчна уста с нервен тик. Съпругата му — дребна жена с длъгнесто лице с остри черти, работеше в пробната и кресливо командваше шивачите. След един поглед към мосю Ланшон и жена му Жак Паж разбра, че е намерил решението на проблема си.
Ланшон погледна с отвращение бедно облечения непознат, който влезе в магазина му, и грубо го попита:
— Да? Какво мога да направя за вас?
Жак Паж му намигна, забоде дебел пръст в гърдите му и се ухили самодоволно.
— Аз мога да направя нещо за вас, мосю. Ще позволя на дъщеря си да работи при вас.
Огюст Ланшон изгледа втренчено простака срещу него, сякаш не вярваше на ушите си.
— Ще позволите какво?…
— Утре в девет часа тя ще бъде тук.
— Аз не…
Жак Паж си беше отишъл. След няколко минути Огюст Ланшон забрави напълно за случката. В девет часа на другата сутрин той видя Жак Паж да влиза в магазина. Тъкмо се канеше да каже на управителя да го изхвърли, когато зърна зад него Ноел. Те — бащата и невероятно красивата му дъщеря — приближиха към него. Старият се хилеше.
— Ето я, готова е да започне работа.
Огюст Ланшон се блещеше срещу момичето, облизвайки устни.
— Добро утро, мосю — усмихна се Ноел. — Баща ми каза, че имате работа за мен.
Огюст Ланшон кимна, не смееше да проговори.
— Да, аз… аз мисля, че можем да уредим нещо — успя да изпелтечи той.
Изучаваше лицето и фигурата й и не можеше да повярва на очите си. Вече си представяше под себе си младото голо тяло.
Жак Паж продума:
— Е, оставям ви да се опознаете!
Тупна енергично Ланшон по рамото и му намигна, с което не остави никакви съмнения за намеренията си.
Първите няколко седмици Ноел имаше чувството, че е попаднала в друг свят. Жените, които идваха в магазина, носеха красиви дрехи, имаха прекрасни обноски, а придружаващите ги мъже бяха съвсем различни от грубите шумни рибари, сред които беше израсла. Струваше й се, че за първи път в живота си не долавя зловонието на риба. Всъщност по-рано то не й правеше впечатление, защото беше част от нея. Но сега изведнъж всичко се промени. И само благодарение на баща й. Гордееше се, че той се разбира с мосю Ланшон. Два-три пъти седмично баща й идваше в магазина и двамата с мосю Ланшон се измъкваха да пийнат коняк или бира, а когато се връщаха, имаха вид на съзаклятници. В началото мосю Ланшон не й хареса, но се държеше внимателно с нея. Момичетата разправяха, че веднъж жена му го хванала с една от манекенките в склада, грабнала ножиците и едва не го кастрирала. Ноел чувстваше, че погледът му я следи непрестанно, но той винаги беше подчертано вежлив.
„Вероятно се страхува от баща ми“ — доволна си мислеше тя.
Обстановката в дома им изведнъж стана по-ведра. Баща й вече не биеше майка й, престанаха и постоянните им караници. За ядене имаха бифтеци и пържоли, а след вечеря той изваждаше новата си лула и я пълнеше с ароматен тютюн от специална кожена кесия. Купи си и нов официален костюм. Международната обстановка обаче се влошаваше. Ноел се вслушваше в разговорите на баща й и приятелите му. Всички бяха силно разтревожени от заплахата, надвиснала над начина, по който си изкарваха прехраната, единствен Жак Паж изглеждаше спокоен.