— А, да. Пещерите на Перама. Много са живописни и интересни. Непременно трябва да ги видите.
— Сигурно — нехайно рече Лари. — Не съм много по пещерите, но жена ми е чула за тях и непрекъснато моли да я заведа. Обича такива неща.
— Сигурен съм, че и на двамата ще ви хареса, мистър Дъглас. Ала на всяка цена вземете екскурзовод.
— Необходимо ли е? — попита Лари.
Администраторът кимна.
— Препоръчително е. Там се случиха няколко трагедии, изгубиха се хора. — Той понижи глас. — Двама младежи и до днес не са открити.
— Щом е толкова опасно, защо пускат вътре? — поинтересува се Лари.
— Опасна е само новооткритата част. Все още не е проучена добре и няма осветление. Но с екскурзовод няма от какво да се безпокоите.
— В колко часа затварят пещерите?
— В шест.
Лари намери Катерин, която четеше, облегната на огромен красив дъб.
— Как е книгата?
— Нищо особено.
Лари се приведе над нея.
— Администраторът ми разказа за едни пещери тук наблизо.
Тя го погледна малко неспокойно.
— Пещери ли?
— Непременно трябвало да ги видим. Всички младоженци ходели там. Вътре си пожелаваш нещо и то се сбъдвало. — Гласът му беше по момчешки нетърпелив. — Какво ще кажеш?
Катерин се поколеба за миг, мислеше си, че Лари наистина е като малко момче.
— Щом искаш.
Той се усмихна.
— Страхотно! Ще отидем следобед. Ти си чети. Аз ще отскоча до града да взема някои неща.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Не — непринудено отвърна Лари. — Веднага ще се върна. Не се притеснявай.
Тя кимна.
Той се обърна и замина.
В града намери малък универсален магазин, където купи джобно фенерче, батерии и кълбо канап.
— В хотела ли сте отседнали? — попита продавачът, докато му връщаше рестото.
— Не — отговори Лари. — Просто минавам на път за Атина.
— На ваше място бих внимавал — посъветва го човекът.
Лари го стрелна с очи.
— Защо?
— Приближава буря. Нали чувате как блеят овцете.
Лари се прибра в хотела в три аса. В четири двамата с Катерин тръгнаха към пещерите. Беше излязъл силен вятър, на север започваха да се трупат буреносни облаци, които скриха слънцето.
Пещерите на Перама са на тридесет километра източно от Янина. През вековете огромните сталагмити и сталактити са приели формата на животни, на дворци, на накити, а пещерите са се превърнали в туристическа забележителност.
Катерин и Лари пристигнаха в пет часа — час преди края на работното време. На входа Лари купи билети и една брошура за пещерите. Бедно облечен екскурзовод се приближи и предложи услугите си.
— Само петдесет драхми — напевно подхвана той, — и ще ви разведа по най-хубавия маршрут.
— Не ни трябва водач — отсече Лари.
Катерин го погледна, изненадана от острия му тон. Той я хвана за ръка.
— Да вървим.
— Убеден ли си, че не ни трябва водач?
— За какво ни е? Това е изнудване. Само ще влезем и ще разгледаме пещерата. Ще прочетем каквото трябва в брошурата.
— Добре — любезно се съгласи Катерин.
Входът на пещерата беше по-голям, отколкото беше очаквала, и бе ярко осветен с прожектори. Беше пълно с туристи. Стените и таванът бяха осеяни с внушителни фигури, изваяни от камък: птици, великани, цветя и корони.
— Фантастично е! — възкликна Катерин. Разлисти брошурата. — Никой не знае колко стари са тези пещери.
Гласът й звучеше глухо и отекваше под каменния таван. Над главите им висяха сталактити. Издълбан в скалата тунел водеше към втора, по-малка зала, осветена от голи крушки на жици. И тук беше пълно с невероятни фигури — безумни, разточителни творения на природата. В дъното имаше табела, на която пишеше: „Опасно за живота. Не влизай.“
Зад табелата зееше черна дупка. Лари небрежно се запъти натам и се огледа. Катерин разглеждаше изваянията около входа. Лари взе табелата и я метна встрани, после се върна при Катерин.
— Влажно е — каза тя. — Тръгваме ли?
— Не!
Тонът на Лари беше твърд. Тя го погледна изненадана.
— Има още за разглеждане — обясни той. — Администраторът ми каза, че най-интересна е новооткритата част. На всяка цена трябвало да я видим.
— Къде е? — попита Катерин.
— Ето там.
Лари я хвана за ръка и двамата се отправиха към зеещата черна бездна в дъното на пещерата.
— Не можем да влезем — рече Катерин. — Тъмно е.
Той я потупа по ръката.
— Не се безпокой. Администраторът ме предупреди да взема фенерче. — Извади го от джоба си. — Ето заповядай — виждаш ли?
Запали го и тънкият лъч освети дълъг тъмен коридор в древната скала. Катерин стоеше и се взираше в тунела.
— Изглежда толкова голяма — плахо каза тя. — Сигурен ли си, че не е опасно?