Пред подиума беше свидетелското място — малка издигната площадка с катедра и дървена поставка за документи. На катедрата бе сложено разпятие, изработено от златно фолио — Христос на кръста с двама от учениците си отстрани. В дъното беше ложата на съдебните заседатели, където вече седяха десетимата заседатели. Най-вляво беше скамейката на обвиняемите. Пред подсъдимите беше масата на адвокатите.
Стените на залата бяха гипсови, а подът беше покрит с линолеум за разлика от протритите дъсчени подове в залите на първия етаж. От тавана висяха дузина електрически крушки със стъклени глобуси. В единия ъгъл имаше старомодна печка с кюнци, които влизаха в тавана. Част от залата беше отделена за журналисти. Имаше представители на Ройтер, на Юнайтед Прес, на Интернешънъл Нюс Сървис, на Китайската телеграфна агенция, на Франс Прес, на ТАСС.
Обстоятелствата около един процес за убийство са достатъчно сензационни, но тук действащите лица бяха толкова прочути, че развълнуваните зяпачи не знаеха къде да гледат по-напред. Беше като цирк с три арени. На първия ред седеше звездата Филип Сорел, за когото се говореше, че е бивш любовник на Ноел Паж. На път към залата Сорел беше счупил един фотоапарат и категорично беше отказал да говори пред репортерите. Седеше затворен и мълчалив, издигнал невидима стена около себе си. Зад Сорел бе Арман Готие. Високият мрачен режисьор непрекъснато оглеждаше залата, сякаш трупаше материал за следващия си филм. До него седеше Израел Кац — прочутият френски хирург и герой от Съпротивата.
През два стола седеше Уилям Фрейзър — съветник на президента на Съединените щати. Мястото до Фрейзър се пазеше и в залата мълниеносно плъзна слух, че ще се появи Константин Демирис.
Накъдето и да погледнеха, зяпачите виждаха познати лица — политик, певец, известен скулптор, прочут писател. Но въпреки че сред публиката имаше знаменитости, вниманието беше насочено напред.
В единия край на подсъдимата скамейка седеше Ноел Паж. Беше изумително красива, медената й кожа беше по-бледа от обичайното, бе облечена, сякаш току-що излизаше от салон на Шанел. В нея имаше нещо царствено, аристократично, засилващо драматизма на онова, което я бе сполетяло, и изострящо възбудата и кръвожадността на зрителите.
Един американски седмичник писа: „Вълнението, което струеше към Ноел Паж от тълпата, дошла на процеса й, беше толкова силно, че сякаш присъстваше физически в залата. Не че хората изпитваха симпатия или враждебност, те просто чакаха. Съдената за убийство беше супержена, богиня на златен пиедестал, извисил се над тях. Те бяха дошли да видят своя идол смъкнат до тяхното равнище и унищожен. В залата витаеха същите чувства, изпълвали сърцата на простолюдието, стекло се да види как Мария-Антоанета поема в двуколката към своята гибел.“
Ноел Паж не беше единственото действащо лице. В другия край на подсъдимата скамейка седеше Лари Дъглас, обзет от стаен гняв. Красивото му лице беше бледо, той беше отслабнал, но това само подчертаваше изваяните му черти и много от присъстващите жени копнееха да го прегърнат и някак да го утешат.
След като го арестуваха, Лари получи стотици писма от жени от цял свят, много подаръци и предложения за женитба.
Третата звезда беше Наполеон Котас. В Гърция той бе не по-малко известен от Ноел Паж. Беше признат за един от най-големите адвокати криминалисти в света. Клиентелата му обхващаше от глава на правителството, хванат да бърка в държавната хазна, до убиец, заловен от полицията на местопрестъплението, и той никога не бе губил важно дело. Слаб и изпит, Котас седеше в залата и наблюдаваше зрителите с големи, тъжни, кръвясали очи, изпъкващи на съсипаното му лице. В съда говореше бавно и колебливо, изразявайки се с големи затруднения. Понякога толкова се мъчеше да намери думата, че някой от съдебните заседатели услужливо му я подсказваше и тогава върху лицето на адвоката се изписваха такова облекчение и неизразима благодарност, че всички съдебни заседатели изпитваха прилив на симпатия към него. Извън съдебната зала той говореше ясно и хапливо, със съвършено владеене на езика и синтаксиса. Знаеше седем езика и ако му позволяваше голямата заетост, четеше лекции пред юристи по целия свят.
Недалеч от Котас на масата на адвокатите седеше Фредерик Ставрос — защитник на Лари Дъглас. Специалистите бяха единодушни, че Ставрос може би е достатъчно компетентен да води обикновени дела, но в дадения случай е напълно безпомощен.
Във вестниците и в съзнанието на масите Ноел Паж и Лари Дъглас вече бяха осъдени като виновни. Никой нито за миг не се съмняваше в тяхната вина. Професионалните комарджии залагаха тридесет срещу едно, че обвиняемите ще бъдат съдени. Това внасяше допълнителна възбуда — да видят как най-големият адвокат криминалист в Европа ще извърши своето вълшебство при такива изключително неблагоприятни обстоятелства.