Новината, че Котас ще защитава Ноел Паж — жената, която бе изменила на Константин Демирис и го бе направила за смях пред всички, — предизвика фурор. Котас беше могъщ, но Константин Демирис беше стократно по-могъщ и никой не можеше да си представи какво е накарало адвоката да застане срещу Демирис. Истината беше много по-интересна от невероятните слухове, които се носеха.
Адвокатът беше поел защитата на Ноел Паж по лична молба на Демирис.
Три месеца преди началото на процеса в килията на Ноел в затвора на улица „Свети Никодемос“ влезе надзирателят и й каза, че Константин Демирис е поискал разрешение за свиждане. Ноел се питаше кога ли ще получи вест от него. Не й се беше обаждал от арестуването й. Мълчанието му не вещаеше добро.
Беше живяла достатъчно дълго с Демирис и знаеше колко е себичен, знаеше, че няма да се спре пред нищо, за да отмъсти и за най-малката обида. Беше го унизила както никой дотогава, а той беше достатъчно могъщ, за да получи ужасно възмездие. Само не се знаеше какво ще предприеме. Ноел беше сигурна, че е под достойнството му да подкупва съдебните заседатели или съдиите. Щеше да се задоволи единствено с някакъв сложен план за отмъщение. Нощи наред Ноел лежеше будна в килията си, поставяше се на мястото на Демирис, отхвърляше стратегиите една след друга, търсеше безукорен план, точно както би постъпил той. Сякаш играеше наум шах с Демирис, в който двамата с Лари бяха пионките, а залог бе животът им.
Може би Демирис искаше да премахне и двамата, ала Ноел познаваше по-добре от всеки друг коварството му и смяташе, че е възможно да унищожи само единия от тях, за да накара другия да живее в мъки. Ако уредеше да бъдат екзекутирани, щеше да получи възмездието си, но прекалено бързо — нямаше да може да му се наслади. Ноел внимателно обмисляше всяка възможност, всеки вариант на играта. Константин Демирис би могъл да организира нещата така, че Лари да умре, а тя да остане да живее — в затвора или под неговия контрол, това щеше да е най-сигурният начин да удължи безкрайно отмъщението си. Първо Ноел щеше да изживее скръбта от загубата на любимия човек, после — да понася всички изтънчени мъчения, които Демирис ще й измисли. Част от удоволствието той щеше да изпита, като я предупреди за това и тя изпие до дъно чашата на отчаянието.
Затова Ноел не беше изненадана, когато надзирателят влезе в килията да я предупреди, че Константин Демирис иска свиждане.
Беше първа. Въведоха я в кабинета на директора и тактично я оставиха, с чантичката с гримове, донесена от прислужницата й, за да се подготви за свиждането с Демирис.
Ноел не обърна внимание на козметиката, гребените и четките върху масата и се приближи до прозореца. За пръв път от три месеца можеше да погледа света навън, ако не се броят миговете, когато я заведоха от затвора в съда, за да прочетат обвинението срещу нея. Откараха я в затворническа камионетка с решетки, свалиха я в мазето, откъдето заедно с надзирателите тя се качи с тесния асансьор до коридора на втория етаж. След предварителното следствие я върнаха в затвора до началото на процеса.
Сега Ноел се взираше навън към движението по улица „Университетска“, където мъже, жени и деца бързаха към домовете и семействата си. За пръв път в живота си изпита страх. Не хранеше илюзии, че ще бъде оправдана. Четеше вестниците и разбираше, че процесът няма да е обикновен. Щеше да е кървава баня, в която двамата с Лари щяха да бъдат пожертвани, за да бъде успокоена съвестта на възмутената общественост. Гърците я мразеха, защото тя се беше подиграла със светостта на брака, завиждаха й, защото беше млада, красива и богата, презираха я, защото усещаха безразличието й към техните чувства.
В миналото се бе отнасяла безгрижно към живота, неразумно бе пиляла времето, сякаш то нямаше край, ала сега нещо у нея се беше променило. Пред заплахата да умре Ноел за пръв път разбра колко много й се искаше да живее. Страхът й набъбваше като скоротечен рак и ако можеше, тя беше готова да направи компромис, за да запази живота си, макар да разбираше, че Демирис ще намери начин да го превърне в ад. Щеше да мисли за това, когато му дойдеше времето. Тогава щеше да намери начин да го надхитри.
Но сега имаше нужда от помощта му, за да остане жива. Имаше само едно предимство. Винаги беше приемала мисълта за смъртта безгрижно, така че Демирис нямаше представа колко много означаваше животът за нея сега. Ако разбереше, сто на сто щеше да я остави да умре. Ноел отново се запита какви ли мрежи е изплел около нея през последните няколко месеца, но чу, че вратата на кабинета се отваря, обърна се и видя Константин Демирис, застанал на прага. Погледна го стъписано и си даде сметка, че вече няма от какво да се страхува.