— Боже мой, колко си красива! — задъхваше се той.
Смъкна й полата и пликчетата и я събори на леглото.
Ноел лежеше неподвижна, безучастна, като че ли беше изпаднала в шок. Докато пътуваха, не беше промълвила нито дума. Ланшон се надяваше, че не е болна. Не би могъл да го обясни на полицаите, или — пази боже — на жена си. Той бързо свали дрехите си, хвърляйки ги на пода, и легна до Ноел. Тялото й беше по-прекрасно, отколкото беше предполагал.
— Баща ти ми каза, че още не са те чукали — хилеше се той. — Е, аз ще ти покажа какво е мъж.
Търкулна се върху нея с охранения си корем и вкара члена си между краката й. Проникваше в нея с все по-силни тласъци, но Ноел не чувстваше нищо. В съзнанието си чуваше крясъците на баща си: „Трябва да си благодарна, че такъв любезен господин като мосю Ланшон иска да се грижи за теб. От теб се иска само да бъдеш мила с него. И ти ще го направиш заради мен и заради себе си.“
Сцената беше кошмарна. Беше сигурна, че баща й не е разбрал правилно, но когато започна да му обяснява, той отново я удари и закрещя:
— Ще правиш каквото ти се казва! Други момичета ще са благодарни, че им е паднал такъв шанс!
Нейният шанс! Тя погледна Ланшон — тантурестото грозно тяло, лъхтящото животинско лице със свински очички. Това беше принцът, на когото баща й я беше продал. Любимият й баща, който я обичаше, пазеше и не можеше да си представи, че тя ще пропилее живота си заради някого, който не я заслужава. Ноел си спомни за пържолите, появили се внезапно на масата им, за новите лули на баща й, за новия му костюм и й се повдигна.
В следващите няколко часа изпита чувството, че умира и се ражда отново. Умря принцесата, роди се уличницата. Бавно започна да осъзнава къде се намира и какво става с нея. Не си представяше, че може да съществува толкова силна омраза като тази, която изпълваше. Никога нямаше да прости на баща си за предателството. Странно, но не мразеше Ланшон, защото го разбираше. Той просто имаше една слабост, присъща на всички мъже. Ноел реши, че отсега нататък тази слабост ще бъде нейната сила. Ще се научи да я използва. Баща й е бил прав. Тя беше принцеса и светът й принадлежеше. А сега знаеше и как ще го получи. Беше толкова просто. Мъжете владееха света, защото имаха силата, парите и властта, следователно тя трябваше да владее мъжете или поне един от тях. Но за да успее, трябваше да бъде подготвена. Имаше да се учи още много. Това беше само началото.
Насочи вниманието си към мосю Ланшон. Лежеше под него, усетила и разбрала какво предизвиква мъжкият член у жената.
В полудата да обладае това красиво създание с дебелото си, тресящо се тяло Ланшон дори не забелязваше, че Ноел просто лежи безучастно, но и не го интересуваше. Стигаше му само да я поглъща с очи, за да достигне възбуда, каквато не беше чувствал от години. Беше привикнал със сбръчканото, поостаряло тяло на жена си и с уморените услуги на проститутките в Марсилия. Струваше му се, че е станало чудо, като гледаше това младо и свежо момиче под себе си.
Но чудото едва сега започваше. Когато се отпусна изтощен, обладал Ноел за втори път, тя промълви:
— Стой мирно.
И започна да експериментира върху него с езика си, с устните си, с ръцете си — опитваше нови неща, напипваше чувствителните зони по тялото му и го галеше, докато той не започна да вика от удоволствие. Сякаш Ноел натискаше серия от бутони: когато правеше едно, Ланшон стенеше, когато правеше друго, той се гърчеше в екстаз. Беше много лесно. Това беше нейното училище, нейното образование. Това беше началото на властта.
Прекараха три дни, без изобщо да отидат в „Пирамид“. През тези дни и нощи Ланшон я научи на малкото, което знаеше за секса, а Ноел откри за себе си много повече.
Когато се върнаха в Марсилия, Ланшон беше най-щастливият мъж в цяла Франция. В миналото имаше краткотрайни връзки с разни продавачки в един ресторант, който предлагаше самостоятелни стаи с дивани, беше се пазарил с проститутки, беше стиснат в подаръците за любовниците си и прословут скъперник към жена си и децата си. Сега се чу как великодушно изрича:
— Ще ти наема апартамент, Ноел. Можеш ли да готвиш?
— Да — отговори тя.
— Хубаво. Всеки ден ще идвам на обяд и ще се любим. И два-три пъти седмично ще идвам на вечеря. — Сложи ръка на коляното й и я потупа. — Какво ще кажеш?
— Чудесно — отвърна Ноел.
— Дори ще ти давам издръжка. Не много голяма — бързо добави той, — но достатъчна, за да си купуваш от време на време по нещо хубаво. Искам само да не се срещаш с други мъже освен с мен. Сега ми принадлежиш.