Петрос Демонидес разпитваше един свидетел.
— Бихте ли казали името си пред съда?
— Алексис Минос.
— Вашата професия?
— Адвокат.
— Моля ви, погледнете подсъдимите, господин Минос, и кажете на съда дали сте срещали някой от тях.
— Да, сър.
— Кого?
— Мъжа.
— Мистър Лорънс Дъглас?
— Точно така.
— Бихте ли ни казали при какви обстоятелства се срещнахте с него?
— Преди половин година той дойде в моята кантора.
— За професионален съвет ли?
— Да.
— С други думи, искаше от вас някаква правна услуга.
— Да.
— Бихте ли ни казали, какво точно искаше?
— Да получи развод.
— И вие наехте ли се да му помогнете?
— Не. Когато ми обясни ситуацията, му казах, че е невъзможно да получи развод в Гърция.
— А какви бяха обстоятелствата?
— Първо, спомена, че не бивало да се разчува, и второ, че жена му не му дава развод.
— С други думи, е поискал развод от жена си, а тя не се е съгласила?
— Така каза.
— И вие му обяснихте, че не можете да му помогнете? Че щом жена му не е съгласна да му даде развод, ще бъде трудно или невъзможно да го получи и историята сто на сто ще се разчуе?
— Точно така.
— Значи освен с крайни действия подсъдимият не би могъл да…
— Възразявам!
— Възражението се приема.
— Можете да разпитате свидетеля.
Наполеон Котас се надигна с въздишка от стола и бавно се запъти към свидетеля. Демонидес беше спокоен. Минос бе адвокат, и то доста обигран, че да се хване на номерата на Котас.
— Вие сте адвокат, господин Минос.
— Да.
— Сигурен съм, че сте отличен адвокат. Изненадан съм, че професионалните ни пътища не са се пресичали досега. Моята фирма работи в много области на правото. Може и да сте работили с някой от съдружниците ми?
— Не работя с други адвокати.
— Извинете. Все пак не сте ли сътрудничили по някое данъчно дело?
— Не се занимавам с данъчни дела.
— О! — Котас вече изглеждаше объркан, сякаш бе станал за смях. — Ами с осигуровки?
— Не.
Минос започваше да се наслаждава на унизителната ситуация, в която беше изпаднал Котас. На лицето му се изписа самодоволство и Демонидес бе обзет от тревога. Неведнъж беше виждал този израз върху лицата на свидетели, които Наполеон Котас подготвяше за заколение. Котас объркано се чешеше по главата.
— Предавам се — чистосърдечно рече ой. — Е, коя област на правото сте специализирали?
— Бракоразводни дела.
Отговорът изплющя като плесница. Котас оклюма и поклати глава.
— Би трябвало да се досетя, че моят добър приятел Демонидес ще намери специалист.
— Благодаря.
Алексис Минос не се опитваше да скрие самодоволството си. Не всеки свидетел успяваше да направи Котас за смях и в съзнанието си Минос вече разкрасяваше случката, за да я разкаже вечерта в клуба.
— Никога не съм се занимавал с бракоразводни дела — призна смутено Котас, — така че ще трябва да се съобразявам с вашето мнение.
Старият адвокат се признаваше за победен. Минос имаше какво да разправя.
— Сигурно сте много зает — рече Котас.
— Приемам толкова дела, с колкото мога да се справя.
— Значи имате достатъчно работа!
В гласа на Котас се долавяше неприкрито възхищение.
— Понякога и повече от достатъчно.
Петрос Демонидес сведе поглед — не можеше да гледа това, което ставаше. Тонът на Котас изразяваше страхопочитание.
— Не бих искал да се бъркам в личните ви работи, господин Минос, но само от професионално любопитство — колко души минават годишно през вашата кантора?
— Ами трудно е да се каже.
— Хайде, мистър Минос, оставете скромността. Приблизително колко?
— Предполагам, двеста — приблизително, нали?
— Двеста развода годишно! Само канцеларската работа трябва да е страшно голяма.
— Е, всъщност разводите не са двеста.
Котас потърка брадата си озадачен.
— Как така?
— Не всички получават развод.
Лицето на Котас изразяваше недоумение.
— Нали казахте, че се занимавате само с бракоразводни дела?
— Да, но… — Гласът на Минос потрепери.
— Но какво? — объркано попита Котас.
— Искам да кажа, че не всички се развеждат.
— Нали за това идват при вас?
— Да, някои обаче се отказват по една или друга причина.
Внезапно разбрал, Котас кимна.
— А, в смисъл, че се помиряват или нещо такова?
— Точно така — отвърна Минос.
— Значи казвате, че — колко? — десет на сто не стигат до развод?
Минос неспокойно се размърда на стола.
— Процентът е малко по-висок.
— Колко? Петнадесет? Двадесет на сто?
— Към четиридесет.
Наполеон Котас го зяпна изумен.