— Господин Барбе, огледайте залата и ни кажете дали тук има ваши клиенти.
Барбе огледа бавно залата.
— Да.
— Бихте ли ги посочили на съда.
— Дамата, която седи там. Мис Ноел Паж.
Зрителите зашумяха.
— Значи мис Паж ви е наемала за детективска работа?
— Да.
— Бихте ли ни обяснили за какво по-точно?
— Интересуваше се от един мъж на име Лари Дъглас. Трябваше да събирам всички сведения за него.
— Това същият Лари Дъглас ли е — подсъдимият по това дело?
— Да.
— И мис Паж ви плащаше?
— Да.
— Ако обичате, разгледайте веществените доказателства, които държа. Това ли са разписките за изплатените ви възнаграждения?
— Точно така.
— Кажете, господин Барбе, как получавахте информацията за Дъглас?
— Беше много трудно. Разбирате ли, аз бях във Франция, а Дъглас в Англия, после в Съединените щати, а Франция беше окупирана от Германия…
— Моля?
— Казах, че Франция беше окупирана…
— Извинете за момент. Искам да бъда сигурен, че ви разбирам правилно. Адвокатът на Ноел Паж ни каза, че двамата с Лари Дъглас се запознали едва преди няколко месеца и лудо се влюбили един в друг. Сега вие казвате на съда, че любовната им връзка е започнала преди колко време?
— Най-малко преди шест години.
Настъпи пълен хаос. Демонидес хвърли тържествуващ поглед към Котас.
— Можете да разпитате свидетеля.
Наполеон Котас разтърка очи, стана от дългата маса и тръгна към свидетеля.
— Няма да ви задържам дълго, господин Барбе. Знам, че сигурно нямате търпение да се върнете при семейството си във Франция.
— Не се притеснявайте — самодоволно рече Барбе.
— Благодаря. Извинете за интимната забележка, но имате много хубав костюм. Шит е в Париж, нали?
— Да.
— Стои ви прекрасно. На мен нещо не ми върви с костюмите. Опитвали ли сте с английски шивачи? Казват, че те също са големи майстори.
— Не.
— Сигурно много пъти сте били в Англия?
— Ами не.
— Никога ли?
— Не, сър.
— А някога били ли сте в Съединените щати?
— Не.
— Никога?
— Не, сър.
— А в южната част на Тихия океан?
— Не, сър.
— Тогава вие наистина трябва да сте невероятен детектив, господин Барбе. Свалям ви шапка. Вашите сведения се отнасят за действията на Лари Дъглас в Англия, САЩ, Тихия океан — а вие ни казвате, че никога не сте ходили там. Мога само да предполагам, че имате способности на ясновидец.
— Разрешете ми да ви поправя. Не е било нужно да посещавам тези места. Поддържам връзки със съответни агенции в Англия и Америка.
— А, извинете, не се сетих. Разбира се! Значи всъщност други хора са проследявали Лари Дъглас по тези места?
— Точно така.
— Значи остава фактът, че вие лично не сте запознат с действието на Лари Дъглас?
— Ами… не, сър.
Котас се обърна към съдиите.
— Уважаеми съдии, предлагам показанията на този свидетел изцяло да отпаднат, тъй като се основават на нещо, чуто от други лица.
Петрос Демонидес скочи на крака.
— Възразявам! Ноел Паж е наела Барбе, за да получи информация за Лари Дъглас. Това не са показания, основани на нещо, чуто от другиго…
— Моят многоуважаван колега представя разписките като веществено доказателство — мило рече Котас. — Готов съм да го приема, стига той да призове тук хората, проучвали Дъглас. В противен случай трябва да помоля съда да приеме, че той не е бил следен, и да отхвърли показанията на свидетеля.
Председателят на съда се обърна към Демонидес.
— Готов ли сте да призовете тук тези свидетели?
— Това е невъзможно — запелтечи Демонидес. — Господин Котас знае, че ще ни трябват седмици, за да ги открием!
Председателят се обърна към Котас.
— Искането ви се приема.
Петрос Демонидес разпитваше поредния свидетел.
— Моля, кажете си името.
— Йоргос Мусон.
— Какво работите?
— Администратор в хотел „Палас“ в Янина.
— Моля, разгледайте двамата подсъдими. Виждали ли сте ги друг път?
— Виждал съм мъжа. Бе отседнал в хотела ни миналия август.
— Имате предвид Лорънс Дъглас?
— Да.
— Сам ли отседна в хотела?
— Не.
— Бихте ли ни казали с кого?
— Със съпругата си.
— Катерин Дъглас ли?
— Да.
— И се регистрираха като господин и госпожа Дъглас?
— Да.
— Разговаряхте ли с Дъглас за пещерите на Перама?
— Да, сър.
— Вие ли повдигнахте този въпрос или господин Дъглас?
— Доколкото си спомням, той. Попита ме за тях и каза, че жена му много искала да я заведе там. Обичала пещерите. Стори ми се необичайно.