— Защо?
— Ами жените не се интересуват от такива работи.
— Говорихте ли за пещерите с госпожа Дъглас?
— Не. Само с господина.
— И какво казахте?
— Спомням си, обясних му, че пещерите на места са опасни.
— Говорихте ли за екскурзовод?
Администраторът кимна.
— Да, сигурен съм, че му предложих да наеме екскурзовод. Препоръчвам това на всички гости.
— Нямам повече въпроси. Заповядате, господин Котас.
— Откога работите в хотел, господин Мусон?
— Повече от двадесет години.
— А преди това психиатър ли сте били?
— Аз? Не.
— Може би психолог?
— Не.
— О! Значи не сте специалист по женската психика?
— Е, може и да не съм психиатър, но и по хотелите човек научава доста за жените.
— Знаете ли коя е Оса Джонсън?
— Не.
— Световноизвестна изследователка. Чували ли сте за Амилия Ърхарт?
— Не.
— За Маргарет Мийд?
— Не.
— Женен ли сте, господин Мусон?
— В момента не. Но съм бил женен три пъти, така че познавам добре жените.
— Напротив, господин Мусон, смятам, че ако наистина ги разбирахте, щяхте да имате поне един успешен брак. Нямам повече въпроси.
— Вашето име, моля?
— Христофор Кокиянис.
— Бихте ли казали какво работите?
— Екскурзовод в пещерите на Перама.
— Откога работите там?
— От десет години.
— Върви ли бизнесът?
— Много добре. Всяка година хиляди туристи посещават пещерите.
— Моля, разгледайте мъжа, който седи там. Виждали ли сте господин Дъглас друг път?
— Да. Посети пещерите през август.
— Сигурен ли сте?
— Съвсем.
— Аз пък съм сигурен, че всички ще бъдат озадачени, господин Кокиянис. От хилядите туристи, които идват в пещерите, да запомните точно него!
— Не бих могъл да го забравя.
— Защо?
— Първо, защото не искаше екскурзовод.
— Всички посетители ли наемат екскурзовод?
— Французите и германците са прекалено стиснати, но всички американци наемат екскурзовод.
Смях.
— Разбирам. Имаше ли друга причина да запомните господин Дъглас?
— И още как! Нямаше да му обърна внимание, ако не беше историята с екскурзовода, а и жената с него изглеждаше смутена, когато той отказа. После около час по-късно го видях да излиза, бързаше, беше сам и изглеждаше ужасно разстроен. Помислих си дали не се е случило нещо с жената. Приближих се и го попитах дали дамата е добре, а той ме зяпна много странно и рече: „Каква дама?“ Казах: „Тази, която беше с вас.“ Той пребледня, помислих, че ще ме удари. После се развика: „Изгубих я! Трябва ми помощ!“, и започна да се държи като луд.
— Но не викаше за помощ, докато не го попитахте къде е жената?
— Точно така.
— Какво стана след това?
— Ами организирахме се с другите екскурзоводи и започнахме издирването. Някой проклет глупак беше махнал табелата с надписа „Опасност“ от входа към новата част, която не е отворена за туристи. Именно там намерихме жената след три часа. Беше в доста тежко състояние.
— Последен въпрос. Внимавайте. Когато господин Дъглас излезе от пещерата, оглеждаше ли се за помощ или просто си тръгна?
— Отиваше си.
— Можете да разпитате свидетеля.
Гласът на Наполеон Котас беше много любезен.
— Господин Кокиянис, вие психиатър ли сте?
— Не, екскурзовод.
— Не сте и ясновидец?
— Не.
— Питам ви, защото миналата седмица вече имахме администратор, експерт по човешка психология, очевидци, които са късогледи, сега вие ни казвате, че можете да погледнете човек, привлякъл вниманието ви, защото е бил развълнуван, и да прочетете мислите му. Как разбрахте, че не търси помощ, когато се приближихте и го заговорихте?
— Нямаше такъв вид.
— Толкова добре ли си спомняте как се държеше?
— Да.
— Очевидно имате забележителна памет. Искам да огледате залата. Виждали ли сте някого от присъстващите и друг път?
— Подсъдимия.
— Да. Освен него? Не бързайте.
— Не.
— Ако бяхте виждали някой друг, щяхте ли да си спомните?
— Положително.
— Мен виждали ли сте ме друг път?
— Не.
— Погледнете тази хартийка. Какво е това?
— Билет.
— За къде?
— За пещерите на Перама.
— И каква е датата върху билета?
— Понеделник, отпреди три седмици.
— Да. Това е моят билет, господин Кокиянис. Бяхме група от пет души. Вие ни бяхте екскурзовод. Нямам повече въпроси.
— Какво работите?
— Пиколо в хотел „Палас“ в Янина.
— Моля, погледнете подсъдимата. Виждали ли сте я друг път?
— Да. На кино.
— Виждали ли сте я на живо?
— Да. Тя дойде в хотела и ме попита в коя стая е настанен Дъглас. Казах й, че трябва да попита на рецепцията, но тя рече, че не иска да ги безпокои, и аз й дадох номера на бунгалото.