— Да?
— Извинете — промълви Ноел, — разбрах, че има свободно място за менекенка.
Жената се втренчи в нея и примига.
— Кой ви праща?
— Братът на Жанет.
— Влезте.
Тя разтвори вратата и Ноел пристъпи в приемна, мебелирана в стил от началото на миналия век. От тавана висеше голям полилей, по стените имаше аплици, а през една отворена врата се виждаха стая, пълна със старинни мебели, и стълба, която водеше нагоре. Върху маса с красива инкрустация имаше броеве на „Фигаро“ и „Еко дьо Пари“.
— Почакайте тук. Ще проверя дали мадам Дели може да ви приеме.
— Благодаря — отвърна Ноел.
Остави куфара и се приближи до голямо стенно огледало. Дрехите й бяха измачкани от пътуването и тя съжали, че е дошла ей така, без да се поосвежи. Важно беше да направи добро впечатление. И все пак, докато се разглеждаше, съзнаваше, че е красива. Съзнаваше го без самонадеяност, просто приемаше красотата си като преимущество, което трябва да използва. В огледалото видя, че по стълбите слиза момиче, и се обърна. Имаше стройна фигура и хубаво лице, беше облечено в дълга кафява пола и блуза с вдигната яка. Очевидно манекените тук бяха от високо качество. Момичето се усмихна на Ноел и отиде в салона. След миг влезе мадам Дели. Беше над четиридесетте, ниска и трътлеста, със студени пресметливи очи. Ноел прецени, че роклята й струва поне две хиляди франка.
— Режина ми каза, че търсиш работа — проговори тя.
— Да, мадам — отговори Ноел.
— Откъде си?
— От Марсилия.
— Свърталище на пияни моряци — изсумтя мадам Дели.
Лицето на Ноел помръкна. Мадам Дели я потупа по рамото.
— Това няма значение, мила моя. На колко години си?
— На осемнадесет.
Мадам Дели кимна.
— Това е добре. Мисля, че ще се харесаш на клиентите ми. Имаш ли роднини в Париж?
— Не.
— Отлично. Можеш ли да започнеш веднага?
— О, да! — с готовност я увери Ноел.
Отгоре долетя смях и след миг по стълбите се появи червенокосо момиче под ръка с дебел мъж на средна възраст. Момичето носеше само тънко неглиже.
— Свършихте ли вече? — попита мадам Дели.
— Изтощих Анжела — ухили се мъжът. Изведнъж съзря Ноел. — Коя е тази малка красавица?
— Това е Ивет — новото ни момиче — отговори мадам Дели и продължи уверено. — Тя е от Антиб, дъщеря на принц.
— Никога не съм чукал принцеса! — възкликна мъжът. — Колко?
— Петдесет франка.
— Шегуваш се. Тридесет.
— Четиридесет. Повярвайте, струва си.
— Съгласен съм.
Обърнаха се към Ноел. Тя беше изчезнала.
От часове вървеше по улиците на Париж. Разхождаше се по „Шанз Елизе“ — ту по единия тротоар, ту обратно по другия, бродеше през пасажа Лидо, спираше пред всеки магазин да позяпа невероятното изобилие от бижута, рокли, кожи и парфюми. Чудеше се какъв ли е Париж, когато няма недостиг на стоки. Изложените на витрините вещи бяха ослепителни, част от нея се чувстваше като недодялана провинциалистка, друга част знаеше, че един ден тези неща ще й принадлежат. Вървеше през Булонския лес, по улица „Фобур Сент-Оноре“ и по авеню „Виктор Юго“, докато се почувства уморена и гладна. Беше оставила чантата и куфара си у мадам Дели, но нямаше намерение да се връща там. Щеше да изпрати някой да й вземе нещата.
Не беше шокирана, нито разтревожена от случилото се. Просто разбираше разликата между проститутка и куртизанка. Проститутките не можеха да повлияят на хода на историята, куртизанките — да. Но в момента тя нямаше пукната пара. Трябваше някак да се оправи, докато си намери работа на следващия ден. Започваше да се здрачава, търговците и портиерите на хотелите бързаха да пуснат завесите за затъмнение срещу евентуално въздушно нападение. Най-неотложният й проблем беше да намери някого, който да я покани на хубава топла вечеря. Попита един полицай за пътя и се отправи към хотел „Крийон“. Отвън мрачни железни щори закриваха прозорците му, но вътре фоайето беше шедьовър на сдържаната изисканост — приятна и ненатрапчива. Ноел влезе уверено, като че живееше там, и седна на един стол срещу асансьора. Никога досега не беше правила подобно нещо и беше малко притеснена. Припомни си колко лесно се е справила с Огюст Ланшон. Мъжете наистина бяха много елементарни. Момичето трябва да помни само едно — мъжът е мек, когато му е твърд, и е твърд, когато му е мек. Така че трябва само да се погрижи да му е твърд, докато получи от него това, което иска. Оглеждайки фоайето, Ноел реши, че е проста работа да улови погледа на някой свободен мъж, тръгнал да вечеря сам.