— Извинете, госпожице.
Ноел се обърна и видя едър мъж в тъмен костюм. Никога в живота си не беше виждала детектив, но изобщо не се усъмни какво означава това.
— Чакате ли някого?
— Да — отговори Ноел, като се опитваше да овладее гласа си. — Чакам един приятел.
Изведнъж тя болезнено осъзна, че е с измачкани дрехи и без чанта.
— В този хотел ли е настанен приятелят ви?
Ноел почувства, че я обзема паника.
— Той такова… не съвсем.
Мъжът я гледа известно време и прибави с по-остър тон:
— Мога ли да видя документите ви?
— Аз… аз не ги нося със себе си — заекна тя. — Загубих ги.
Детективът продължи:
— Може би госпожицата ще дойде с мен?
Хвана я здраво за ръката и тя се изправи. В този миг някой я сграбчи за другата ръка и каза:
— Извинявай, че закъснях, скъпа, но нали знаеш как е на тези проклети коктейли. Едва успях да се измъкна. Отдавна ли чакаш?
Удивена, Ноел рязко се обърна към мъжа. Беше висок, с тънко, но силно тяло, беше облечен в странна, непозната униформа. Косата му беше синкавочерна. Очите му имаха цвета на тъмно бурно море, обграждаха ги дълги гъсти мигли. Чертите му напомняха образ от стара флорентинска монета. Двете половини на лицето му не бяха съвсем симетрични, сякаш ръката на леяра беше трепнала за миг, но то бе изключително живо и подвижно, готово всеки момент да се усмихне или да се намръщи. Силната, мъжествена брадичка с дълбока трапчинка беше единственото, което не му позволяваше да бъде женствено красиво.
Той кимна към детектива.
— Безпокои ли те този човек? — Беше с плътен глас и говореше френски с много слаб акцент.
— Н-не — смутено изрече Ноел.
— Моля за извинение, господине — заговори детективът на хотела, — станало е недоразумение. Напоследък имаме проблеми с… — Обърна се към Ноел. — Моля, приемете извиненията ми, госпожице.
Непознатият погледна Ноел.
— Е, не знам. Какво ще кажеш? — Ноел преглътна и бързо кимна. Мъжът продължи към детектива: — Госпожицата е великодушна. Просто занапред внимавайте.
Хвана Ноел под ръка и се отправиха към изхода. На улицата тя продума:
— Аз… не знам как да ви благодаря, господине.
— Винаги съм мразил полицаите — усмихна се той. — Искаш ли да ти извикам такси?
Ноел го гледаше и като си припомни в какво положение се намира, почувства, че я обзема паника.
— Не.
— Добре. Лека нощ.
Той тръгна към едно такси, обърна се и видя, че тя стои като прикована и гледа към него. От вратата на хотела ги наблюдаваше детективът. Непознатият се поколеба, после се приближи към Ноел.
— По-добре се махай оттук — посъветва я той. — Нашият приятел все още се интересува от теб.
— Няма къде да отида — отговори тя.
Мъжът кимна и бръкна в джоба си.
— Не искам пари от вас — бързо рече Ноел.
Той я погледна изненадан и попита:
— А какво искаш?
— Да вечеряме заедно.
Мъжът се усмихна.
— Съжалявам. Имам среща и вече съм закъснял.
— Вървете тогава — каза тя. — Аз ще се оправя.
Той пъхна банкнотите обратно в джоба си.
— Както искаш, сладурано. Довиждане!
Обърна се и отново тръгна към таксито. Ноел гледаше след него и се питаше какво й става. Знаеше, че се държи глупаво, но разбираше, че не би могла да постъпи по друг начин. Още в първия миг, когато го погледна, изпита непознато досега чувство, заля я вълна от силно емоционално и физическо усещане. Не знаеше дори името му и сигурно никога вече нямаше да го срещне. Погледна към хотела и видя, че детективът решително се отправя към нея. Сама си беше виновна. Този път нямаше да успее да се измъкне. Усети, че някой я докосва по рамото, обърна се, непознатият я хвана за ръката и я поведе към таксито, бързо отвори вратата и се качи след нея. Каза на шофьора някакъв адрес, таксито потегли, а детективът остана облещен на тротоара.
— А срещата? — попита Ноел.
— Това е голямо събиране — сви рамене той. — Един човек повече — няма никакво значение. Аз съм Лари Дъглас. Ти как се казваш?
— Ноел Паж.
— Откъде си, Ноел?
Тя погледна блестящите му тъмни очи и каза:
— От Антиб. Дъщеря съм на един принц.
Той се разсмя, показвайки равни бели зъби.
— Браво, принцесо!
— Англичанин ли си?
— Американец.
Тя погледна униформата му.
— Америка не е във война.
— Аз съм в Британските кралски военновъздушни сили — обясни той. — Току-що сформираха част от американски летци — Ескадрилата на орлите.
— Но защо воювате за Англия?
— Защото Англия воюва за нас — отговори той, — само че още не го проумяваме.
Ноел поклати глава.
— Не вярвам. Хитлер е нищо и никакъв швабски палячо.