— Може би. Но този палячо знае какво искат германците — да владеят света.
Лари коментираше военната стратегия на Хитлер, внезапното оттегляне от Обществото на народите, взаимния пакт за ненападение, подписан с Япония и Италия, а Ноел го слушаше очарована не заради това, което говореше, а защото й беше приятно да гледа лицето му. Тъмните му очи въодушевено искряха, горяха от завладяваща жизненост.
Не беше срещала друг като него. Той щедро се раздаваше — изключителна рядкост сред мъжете. Беше открит, сърдечен, жизнен, радваше се на живота и искаше да се убеди, че и другите се радват. Беше като магнит, привличащ всички, които навлязат в обсега му.
Пристигнаха в един апартамент на улица „Шмен Вер“, пълен със смеещи се, шумни млади хора. Лари представи Ноел на домакинята — сексапилна червенокоса жена — и се гмурна в тълпата. От време на време Ноел го зърваше обграден от нетърпеливи момичета, всяко се опитваше да завладее вниманието му. И все пак у него няма егоцентричност, мислеше си Ноел. Сякаш изобщо не съзнаваше колко е привлекателен. Някой даде на Ноел нещо за пиене, друг й предложи да й донесе чиния с храна, но тя вече не беше гладна. Искаше да бъде с американеца, далече от момичетата, които се тълпяха около него. Различни мъже се опитваха да я заговорят, но умът й беше другаде. От момента на пристигането им американецът направо я изостави, държеше се, сякаш тя не съществуваше. Защо пък не? Защо му е Ноел, когато би могъл да има всяко от присъстващите момичета? Двама мъже се опитаха да я заговорят, но тя не можеше да се съсредоточи. В стаята изведнъж беше станало непоносимо горещо. Ноел се огледа, търсейки начин да се измъкне. Един глас прошепна в ухото й:
— Да вървим.
И след миг двамата с американеца бяха на улицата, на прохладния нощен въздух. Градът беше тъмен и тих заради невидимите германци в небето и колите се плъзгаха по улиците като безмълвни риби в черна вода.
Не можаха да намерят такси и тръгнаха пеша. Вечеряха в малко бистро на площад „Виктоар“ и Ноел откри, че е изгладняла. Изучаваше американеца, седнал срещу нея, и се питаше какво й става. Той като че беше отключил някакъв извор дълбоко в нея, за чието съществуване тя и не подозираше. Никога досега не беше изпитвала такова щастие. Говореха за всичко. Ноел му разказа за своя произход, а той й разправи, че е от южната част на Бостън и по произход е ирландец. Майка му била родена в графство Кери.
— Къде си научил толкова добре френския? — попита го Ноел.
— Като дете често прекарвах по цяло лято в Кап д’Антиб. Баща ми беше борсов магнат, но накрая го изядоха мечките.
— Мечките ли?
И Лари й заобяснява мистериозните операции на фондовата борса в Америка. За нея нямаше значение какво й говори, само да не спира.
— Къде живееш?
— Никъде.
Тя му разказа за шофьора на таксито, за мадам Дели, за дебелака, повярвал, че е принцеса, и предложил за нея четиридесет франка, и Лари се смя на глас.
— Спомняш ли си къде е тази къща?
— Да.
— Да вървим, принцесо.
Пристигнаха пред дома на улица „Прованс“, отвори им същата униформена прислужница. Когато съгледа красивия и млад американец, очите й светнаха, но помръкнаха, щом видя кой го придружава.
— Искаме да говорим с мадам Дели — каза Лари.
Двамата с Ноел влязоха в приемната. В другата зала имаше няколко момичета. Прислужницата излезе и след няколко минути се появи мадам Дели.
— Добър вечер, мосю — каза тя на Лари. Обърна се към Ноел: — А, надявах се, че си променила решението си.
— Не е — любезно рече Лари. — У вас има нещо, което принадлежи на принцесата.
Мадам Дели го погледна въпросително.
— Куфарът и чантата й.
Мадам Дели се поколеба за миг, после излезе от стаята. След малко прислужницата донесе чантата и куфара на Ноел.
— Мерси — каза Лари и се обърна към Ноел: — Хайде, принцесо.
Ноел се настани при Лари в малък чист хотел на улица „Лафайет“. Изобщо не обсъждаха въпроса — и за двамата беше нещо неизбежно. През нощта се любиха и за Ноел това беше най-вълнуващото преживяване в живота й — дива, първична експлозия, разтърсила и двамата. Цяла нощ лежа в прегръдките на Лари, притискаше се до него, по-щастлива, отколкото бе мечтала.
На другата сутрин се събудиха, отново се любиха и после тръгнаха да разглеждат града. Лари беше прекрасен екскурзовод и превръщаше Париж в чудесна играчка за забавление на Ноел. Обядваха в Тюйлери, прекарах следобеда в Мал Медон, с часове бродиха по „Плас де Вож“ в края на Нотр Дам — най-старата част на Париж от времето на Луи Тринадесети. Той й показваше места извън обичайните туристически маршрути — площад „Мобер“ с колоритния уличен пазар, „Ке де Межисри“ с клетките с пъстроцветни птици и кресливи животинчета. Преведе я през „Марше де Буси“, където слушаха глъчката на амбулантните търговци, рекламиращи достойнствата на пресните домати, на стридите, подредени върху водорасли, на спретнато надписаните сирена. Бяха на Дю Пон и на Монпарнас. Вечеряха на увеселително корабче и привършиха с Лучена супа в Халите в четири часа сутринта, заедно с касапите и шофьорите на камиони. През това време Лари събра около себе си голяма група приятели и Ноел осъзна: привлича ги с дарбата си да се смее. Научи и нея да се смее, а тя не знаеше, че носи смеха у себе си. Беше същински дар от Бога. Беше благодарна на Лари и силно влюбена в него. Прибраха се в хотела едва призори. Ноел беше изтощена, но Лари кипеше от енергия като неуморно динамо. Тя лежеше на леглото и го гледаше. Застанал до прозореца, той наблюдаваше изгрева на слънцето над покривите на Париж.