В първия си свободен ден се обади на Израел Кац и му определи среща за обяд.
— Бременна съм — съобщи му тя.
— Откъде знаеш? Направи ли си изследвания?
— Нямам нужна от изследвания.
Той поклати глава.
— Ноел, много жени си мислят, че очакват дете, а се оказва, че бъркат. Колко ти е закъсняла менструацията?
Нетърпелива, тя не обърна внимание на въпроса му.
— Трябва ми твоята помощ.
Кац я загледа.
— За да махнеш бебето ли? Обсъдила ли си го с бащата?
— Той не е тук.
— Знаеш, че абортите са забранени. Мога здравата да загазя.
Ноел го изучава известно време.
— Колко искаш?
Лицето му ядосано се изопна.
— Мислиш ли, че всичко може да се купи, Ноел?
— Разбира се — отговори просто тя, — всичко може да бъде купено или продадено.
— Включително и ти.
— Да, но цената ми е много висока. Ще ми помогнеш ли?
След дълго колебание той отвърна:
— Добре, но преди това искам да направим изследвания.
— Чудесно.
Израел Кац й уреди да отиде на изследване в болницата през следващата седмица и когато след два дни получи резултатите, й се обади.
— Имаш право, бременна си.
— Знам.
— Уредих да ти направят кюртаж в болницата. Казах им, че съпругът ти е загинал при катастрофа и не можеш да си позволиш да родиш дете. Ще го направим следващата събота.
— Не — каза тя.
— Не ти ли е удобно в събота?
— Още не съм готова за аборта, Израел. Просто исках да съм сигурна, че мога да разчитам на помощта ти.
Мадам Роз забеляза промяната у Ноел — не просто физическа промяна, а нещо много по-дълбоко, някаква лъчезарна, вътрешна светлина, която я изпълваше. На устните й имаше постоянна усмивка, сякаш таеше чудесна тайна.
— Имаш си любовник — рече й мадам Роз. — Познава се по очите ти.
Ноел кимна.
— Да, мадам.
— Отразява ти се добре. Не го изпускай.
— Ще се опитам да го задържа — обеща Ноел. — Колкото мога по-дълго.
След три седмици Израел Кац й телефонира.
— Не ми се обаждаш. Питам се дали си забравила?
— Не — отвърна Ноел, — непрекъснато мисля за това.
— Как се чувстваш?
— Прекрасно.
— Гледах календара. Май е време.
— Още не съм готова — рече Ноел.
След три седмици Израел Кац отново й се обади.
— Искаш ли да вечеряме заедно? — попита той.
— Добре.
Определиха си среща в евтино кафене на улица „Ша Ки Пеш“. Ноел щеше да предложи по-хубав ресторант, но си спомни думите на Израел, че стажант-лекарите нямат много пари. Когато тя пристигна, той вече я чакаше. По време на вечерята бъбриха за незначителни неща и чак когато им поднесоха кафето, Израел заговори за това, което му беше в ума.
— Все още ли искаш да направиш аборт? — попита я той.
Ноел го погледна изненадано.
— Разбира се.
— Тогава трябва да стане веднага. Вече си в третия месец.
Тя поклати глава.
— Не, още не, Израел.
— Това първа бременност ли ти е?
— Да.
— Нека ти обясня нещо, Ноел. До третия месец абортът обикновено е лесна работа. Зародишът не е напълно оформен и е необходим само кюртаж, но след третия месец — той се поколеба — това вече е друга операция и става опасно. Колкото по-дълго чакаш, толкова по-опасно става. Искам да го направиш сега.
Ноел се наведе напред.
— Как изглежда бебето?
— Сега ли? — Той сви рамене. — Просто куп клетки. Разбира се, има си всички заченки на човешко същество.
— А след третия месец?
— Зародишът започва да се превръща в индивид.
— Може ли да чувства?
— Реагира на удари и силни шумове.
Тя не помръдваше, впила очи в неговите.
— Може ли да чувства болка?
— Предполагам. Но то е защитено от околоплодните води. — Внезапно Кац почувства тревога и смущение. — Не е много лесно да бъде наранено.
Ноел сведе очи и се загледа в масата, мълчалива и замислена.
Израел Кац я изучава известно време и после стеснително продума:
— Ноел, ако искаш да запазиш бебето, но се страхуваш, че ще бъде без баща… е, аз бих искал да се оженя за теб и да дам името си на детето.
Изненадана, тя вдигна очи.
— Вече ти казах. Не желая това дете. Искам да абортирам.
— Тогава направи го, за Бога! — избухна Израел. Осъзна, че другите посетители го гледат, и снижи глас. — Ако почакаш още малко, в цяла Франция няма да намериш лекар, който би го направил. Нима не разбираш? Ако почакаш още, може да умреш!
— Разбирам — тихо продума Ноел. — Ако искам да запазя детето, каква храна би ми препоръчал?
Объркан, той прокара пръсти през косата си.