— Много мляко и плодове, крехко месо.
Вечерта на път за къщи Ноел мина през пазара на ъгъла и купи два литра мляко и голям кашон пресни плодове.
След десет дни отиде в канцеларията при мадам Роз, каза й, че е бременна, и помоли за отпуска.
— За колко време? — попита мадам Роз, оглеждайки фигурата й.
— Шест-седем седмици.
Мадам Роз въздъхна.
— Сигурна ли си, че постъпваш правилно.
— Сигурна съм — отговори Ноел.
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Не.
— Добре. Върни се при мен веднага щом можеш. Ще кажа на касиерката да ти даде аванс.
— Благодаря, мадам.
Следващия месец Ноел излизаше от жилището си само за да купи продукти. Не чувстваше глад и ядеше много малко, но заради бебето пиеше огромни количества мляко и се тъпчеше с плодове. Не беше сама в апартамента си. Бебето беше с нея и тя непрекъснато му говореше. Знаеше, че е момче, точно както беше разбрала и че е бременна. Беше го нарекла Лари.
— Искам да пораснеш голям и силен — говореше тя, пиейки млякото, — искам да си здрав… здрав и силен, когато умреш.
Лежеше в леглото и замисляше отмъщението срещу Лари и сина му. Това в тялото й не беше част от нея. То принадлежеше на Лари и тя щеше да го убие. Беше единственото, което й бе оставил, и Ноел щеше да го унищожи, точно както той се беше опитал да унищожи нея.
Колко малко я разбираше Израел Кац! Не я интересуваше безформеният зародиш, който не чувстваше нищо. Ноел искаше изчадието на Лари да усети това, което ще му се случи, да страда, както беше страдала тя. Сега булчинската рокля висеше до леглото й, винаги пред очите я, талисман на злото, напомнящ за неговото предателство. „Първо синът на Лари, после и Лари!“
Телефонът често звънеше, но Ноел лежеше, потънала в мечтите си, и не го вдигаше. Беше сигурна, че Израел Кац се опитва да се свърже с нея. Една вечер на вратата започна да се чука. Ноел лежеше и не обръщаше внимание, но чукането продължаваше и най-после тя стана и отвори. Беше Израел Кац — на лицето му беше изписана тревога.
— Боже мой, Ноел, звъня ти по цели дни! — Погледна изпъкналия й корем. — Мислех, че си го направила някъде другаде.
Тя поклати глава.
— Не, ти ще го направиш.
Израел зяпна насреща й.
— Нищо ли не си разбрала от това, което ти говорих? Твърде късно е вече! Никой няма да го направи. — Видя празните бутилки от мляко и пресните плодове на масата, погледна я и рече: — Ти искаш това дете. Защо не си го признаеш?
— Кажи ми, Израел, как изглежда той сега?
— Кой?
— Бебето. Има ли очи и уши? Има ли пръстчета на ръцете и краката? Може ли да чувства болка?
— За Бога, Ноел, престани! Говориш, като че ли… като че ли…
— Какво?
— Нищо. — Кац поклати отчаяно глава. — Не те разбирам.
Тя нежно се усмихна.
— Не, не ме разбираш.
Той постоя за миг, чудеше се какво да прави.
— Добре, слагам си главата в торбата заради тебе, но ако наистина твърдо си решила да абортираш, да приключваме по-бързо. Имам един приятел лекар, който ми е задължен. Той ще…
— Не.
Кац я зяпна.
— Лари още не е готов — каза тя.
Три седмици по-късно в четири часа сутринта Израел Кац се събуди от чукането на вбесения портиер.
— На телефона, господин Нощна птицо! — викаше той. — И кажете на тази, която се обажда, че е никое време и почтените хора спят!
Израел стана, препъвайки се, и сънлив се отправи към телефона в дъното на коридора, чудеше се какво ли е станало. Взе слушалката.
— Израел?
Не позна гласа.
— Да?
— Сега… — Чу се шепот — безплътен и анонимен.
— Кой е?
— Сега. Ела сега, Израел…
В гласа имаше зловеща тайнственост, нещо свръхестествено, което го накара да настръхне.
— Ноел?
— Сега…
— За Бога! — избухна той. — Няма да го направя. Късно е. Ти ще умреш, не мога да поема тази отговорност. Иди в болница.
Чу щракване и остана със слушалката в ръка. Трясна я и се върна в стаята си. Вътрешно кипеше. Знаеше, че вече не може да й помогне — никой не би могъл. Беше бременна в шестия месец. Предупреди я няколко пъти, но тя не искаше да чуе. Е, отговорността си беше нейна. Той не искаше да има нищо общо.
Започна да се облича колкото може по-бързо, беше изтръпнал от страх.
Когато Израел Кац влезе в жилището й, Ноел лежеше на пода в локва кръв. Лицето й беше мъртвешки бледо, но по него не личаха следи от болка, разкъсваща тялото й. Беше облечена в нещо като булчинска рокля. Израел приклекна до нея и попита:
— Какво стана? Как? — Не можа да продължи — погледът му се спря на една окървавена усукана телена закачалка, паднала в краката й. — Божичко! — Обхвана го ярост и същевременно ужасно чувство на безпомощност. Кръвта й бързо изтичаше, нямаше нито миг за губене. — Ще извикам линейка — понечи да стане той, но Ноел посегна и го сграбчи за ръката с учудваща сила. Дръпна го към себе си.