Дали да му каже за списъка? За Бога, не! Ще я вземе за побъркана. Това беше големият й шанс и не биваше да го изпуска. Погледна го, а очите й бяха топли и приканващи като на Каръл Ломбард в „Нищо свято“.
— Нямам специални планове — предразполагащо отвърна тя.
Рон я изучаваше, все още несигурен — някакъв първичен инстинкт го караше да бъде предпазлив.
— А би ли искала нещо по-специално? — попита той.
Това беше то. Предложението. Мигът, от който нямаше връщане назад.
— Само кажи, и съм твоя — рече тя и вътрешно настръхна.
Звучеше толкова просташки. Никой не казва: „Кажи, и съм твоя“, освен в долнопробните романи на Фани Хърст. Той ще се обърне и ще си тръгне отвратен. Но Рон не си тръгна. Невероятно — усмихна се, хвана я за ръката и рече:
— Да вървим.
Слисана, Катерин тръгна редом с него. Беше толкова просто. Отиваше да се чука. Вътрешно започна да трепери. Щом той открие, че е девствена, с нея беше свършено. А какво щеше да говори с него, когато са в леглото? Дали хората бъбрят, докато го правят, или чакат да свърши? Не искаше да се изложи, но нямаше представа за правилата на играта.
— Вечеряла ли си? — попита я Рон.
— Вечеряла ли?
Тя го зяпаше, опитвайки се да мисли. Трябваше ли да е вечеряла? Ако кажеше „да“, той можеше да я заведе направо в леглото и да се свърши с това.
— Не — бързо отвърна, — не съм вечеряла.
„О, Боже, защо ли казах това? Провалих всичко.“ Но Рон не изглеждаше притеснен.
— Добре. Обичаш ли китайската кухня?
— Обожавам я.
Мразеше я, но Бог ще й прости една дребна опашата лъжа в най-великата нощ през живота й.
— Има едно добро китайско заведение в Естес. „Лъм Фонг“. Знаеш ли го?
Не, но нямаше да го забрави, докато е жива.
„— Какво прави вечерта, когато изгуби девствеността си?
— О, първо бях в «Лъм Фонг» и ядох китайски специалитети с Рон Питърсън.
— Вкусно ли беше?
— Разбира се. Но нали знаеш китайската кухня! След един час отново имах сексуални желания.“
Стигнаха до колата му — кафява с гюрук. Рон й отвори вратата и Катерин седна на мястото, където бяха седели всички момичета, на които завиждаше. Рон беше очарователен, красив, първокласен спортист. И сексуален маниак. Ставаше за заглавие на филм. „Сексуалният маниак и девственицата“. Може би трябваше да настоява за по-хубав ресторант — като „Ханричи“ в Луп и тогава Рон щеше да си каже: „Ето това е момичето, което бих искал да заведа вкъщи при майка си.“
— Какво си се замислила? — попита той.
О, страхотен е! Добре де, какво, като не е най-остроумният събеседник на света? Нали не е тръгнала с него за това? Ласкаво го погледна.
— Просто си мислех за теб.
И се сгуши до него. Той се ухили:
— Наистина беше успяла да ме заблудиш, Кати.
— Така ли?
— Смятах те за доста сдържана — искам да кажа, мислех, че не се интересуваш от мъже.
„Думата, която търсиш, е лесбийка“ — помисли си Катерин, но на глас каза:
— Просто съм по-придирчива към времето и мястото.
— Радвам се, че си избрала мен.
— Аз също.
Така си беше. Наистина. Беше сигурна, че Рон го бива в леглото. Изпробван и одобрен от всички похотливи студентки в радиус от сто и петдесет мили. Щеше да бъде унизително, ако първото й сексуално преживяване беше с някой неопитен като нея. А Рон имаше майсторско свидетелство. След тази нощ вече нямаше да нарича себе си „Света Катерина“. Вместо това може би щеше да се прочуе като „Катерина Велика“. И този път вече щеше да знае какво означава „Велика“. Ще бъде фантастична в леглото. Номерът беше да не се паникьосва. Скоро щяха да й се случат всички прекрасни неща, написани в малките зелени книжки, които криеше от майка си и баща си. Тялото й щеше да се превърне в инструмент, изпълнен с прелестна музика. О, тя знаеше, че първия път малко ще я заболи — винаги е така. Но ще внимава Рон да не разбере. Ще прави движения с ханша си, защото мъжете не обичат, когато жената просто лежи неподвижна. А щом Рон проникне в нея, ще прехапе устни, за да потули болката, и ще я прикрие със сексуален стон.
— Какво?
Ужасена, Катерин се обърна към Рон и осъзна, че е извикала на глас.
— Ами… не съм казала нищо.
— Издаде някакъв странен стон.
— Така ли? — Тя се опита да се засмее.
— Ти си някъде на милиони мили оттук.
Катерин анализира репликата и реши, че не й харесва. Трябваше да се опита да се държи като Джийн-Ан. Сложи ръка върху неговата и се премести по-близо.
— Ето, тук съм.
Стараеше се да направи гласа си по-гърлен — като на Джийн Артър в „Тази проклетия Джейн“.
Рон я погледна объркан, но на лицето й беше изписан само пламенен ентусиазъм.
„Лъм Фонг“ беше мрачен долнопробен китайски ресторант, разположен точно под железопътната естакада. През цялото време се чуваше грохотът на влаковете, минаващи отгоре, а съдовете дрънчаха. Беше като хилядите други китайски ресторанти из цяла Америка, но Катерин внимателно поглъщаше детайлите в сепарето им, запаметяваше евтините тапети на точки, очукания порцеланов чайник, петната от соев сос по масата.