Келнерът, дребен китаец, попита дали ще пият нещо. Няколко пъти в живота си Катерин беше опитвала уиски и то не й хареса, но сега беше Нова година, Четвърти юли, Края на девствеността й. Редно беше да го отпразнува.
— За мен коктейл с уиски и с черешка.
Черешка! О, Боже, как само се издаваше!
— Скоч със сода — каза Рон.
Келнерът се оттегли с поклон. Катерин се чудеше дали е истина, че на азиатките органите им са напряко.
— Не знам защо досега не сме станали приятели — говореше Рон. — Всички смятат, че си най-умното момиче в университета.
— Хората все преувеличават.
— И си дяволски хубава.
— Благодаря — опита се тя да говори като Катрин Хепбърн в „Алис Адамс“ и многозначително го погледна в очите.
Вече не беше Катерин Алегзандър. Беше сексмашина. Беше на път да се приобщи към своите сестри Мей Уест, Марлене Дитрих, Клеопатра.
Келнерът донесе питиетата и тя нервно обърна своето на един дъх. Рон я гледаше изненадан.
— По-полека — предупреди я той. — Това е доста силно.
— Мога да нося — самонадеяно го успокои Катерин.
— Още по едно — поръча Рон на келнера, пресегна се през масата и я погали по ръката.
— Странно, всички съученици са имали погрешна представа за теб.
— Погрешна ли? И таз добра, никой не ме е имал.
Той я зяпна. „Кротко, не се прави на много умна. За леглото мъжете предпочитат момичета с прекалено развити млечни жлези и седалищни мускули, а и с недоразвит главен мозък.“
— Аз… отдавна си падам по теб — бързо изрече тя.
— Пазила си го в дълбока тайна. — Рон измъкна бележката, която му беше дала, и я разгъна. — „Опитай касиерката ни“ — прочете той и се разсмя. — Засега ми харесва повече от банановия десерт.
Поглади с длан ръката й и докосването му предизвика тръпка по гръбнака й, точно както пишеше в книгите. Може би след тази нощ тя щеше да напише сексуално ръководство за всички бедни тъпи девственици, които не знаят какво изпускат в този живот. След втората чаша Катерин започна да изпитва съжаление към тях.
— Жалко.
— За какво?
Пак беше проговорила на глас. Реши да бъде дръзка.
— Съжалявам всички девственици на тоя свят.
Рон се ухили.
— Пия за това — той вдигна чашата си.
Тя го погледна — седеше насреща й и очевидно му беше приятно в компанията й. Нямаше защо да се безпокои. Всичко вървеше чудесно. Той я попита ще пие ли още едно, но Катерин отказа. Не искаше да бъде в алкохолен унес, когато ще я дефлорира. Дефлорира ли? Нима хората все още употребяват такива думи? Както и да е, искаше да запомни всеки миг, всяко усещане. О, Господи! Но тя не носеше нищо! Ами той? Положително опитен мъж като Рон Питърсън ще направи нещо, за да я предпази от забременяване. Ами ако очаква същото от нея? Ако си мисли, че момиче с опит като Катерин Алегзандър положително е взело някаква предпазна мярка? Дали би могла да го попита направо? Реши, че по-скоро би умряла — както си седи на масата. Ще отнесат трупа й и ще й устроят тържествено китайско погребение.
Рон поръча вечеря от шест вида ястия за един долар и седемдесет и пет цента. Катерин се правеше, че яде, но дори китайска мукава да дъвчеше, пак нямаше да разбере. Беше толкова напрегната, че не усещаше никакъв вкус. Внезапно езикът й пресъхна, а небцето й странно изтръпна. Дали пък не беше получила удар? Ако се отдадеше на секс веднага след удара, сигурно щеше да умре. Може би трябваше да предупреди Рон. Репутацията му щеше да пострада, ако откриеха труп на момиче в леглото му. А може би напротив?
— Какво има? — попита Рон. — Изглеждаш бледа.
— Чувствам се страхотно — дръзко рече Катерин. — Просто се вълнувам, че съм с теб.
Рон одобрително я погледна. Кафявите му очи поглъщаха всеки детайл от лицето й, спуснаха се надолу към гърдите й, спирайки се за по-дълго.
— Аз също — каза той.
Келнерът прибра чиниите, Рон плати сметката. Погледна я, но Катерин не можеше да помръдне.
— Искаш ли още нещо? — попита той.
„Дали искам? О, да! Искам да се кача на бавен кораб за Китай. Искам да ме варят в канибалски казан. Искам мама!“
Рон я гледаше и чакаше. Тя пое дълбоко дъх.
— Не се сещам какво още.
— Добре. — Той го изрече бавно и провлачено, сякаш с това постави легло на масата между тях. — Да вървим.