Изправи се и Катерин го последва. Еуфорията от двете чаши алкохол беше изчезнала напълно и краката й започнаха да треперят. Отвън на топлия нощен въздух внезапно й хрумна мисъл, която я изпълни с облекчение.
„Той няма да легне с мен още тази вечер. Мъжете никога не го правят при първата среща. Пак ще ме покани на вечеря и следващия път ще отидем в «Хенричи» и ще се опознаем по-добре. Ще се опознаем истински. И може би ще се влюбим — лудо. Той ще ме запознае с родителите си и тогава всичко ще бъде наред… и аз няма да изпитвам такава глупава паника.“
— Имаш ли някакви предпочитания за мотела? — попита Рон.
Катерин го зяпаше онемяла. Изчезнаха мечтите за благовъзпитана музикална вечер с майка му и баща му. Тоя мухльо смяташе да я заведе в мотел! Е, ама нали тя искаше точно това? Нали затова написа онази безумна бележка?
Рон я галеше по рамото, затърси ръката й. Тя почувства топлина в слабините си. Преглътна и рече:
— Те всички са еднакви.
Рон я изгледа странно, но само каза:
— Добре. Да вървим.
Качиха се в колата и потеглиха на запад. Катерин чувстваше тялото си като леден блок, но умът й трескаво препускаше. За последен път беше отсядала в мотел като осемгодишна, когато пътуваше с майка си и баща си. Сега отиваше в мотел, за да легне с един мъж, който й беше съвсем чужд. Какво знаеше все пак за него? Само това, че е красив, популярен и разбира коя му се сваля.
Рон се пресегна и взе ръката й.
— Ръцете ти са студени.
— Студени ръце — горещи крака.
„О, Боже, пак започвам да говоря глупости!“ — помисли си тя. Кой знае защо, в главата й се въртяха думите на „Ах, сладката тайна на живота“. Е, беше на път да я разгадае. Скоро щеше да разбере за какво точно става дума — в книгите, рекламите, завоалираните любовни песнички — „Залюлей ме в люлката на любовта“, „Искам те пак“, „И птичките го правят“. Помисли си: „Чудесно, сега и Катерин ще го направи.“
Рон зави на юг по Кларк Стрийт. От двете страни на улицата мигаха огромни червени очи — неонови надписи, оживели в нощта, сякаш крещяха предложенията си за евтини временни убежища за нетърпеливи млади любовници. Мотел „Спокойна почивка“, мотел „Нощен“, мотел „Почивка за пътника“. Всички показваха изумително бедно въображение, но вероятно собствениците бяха твърде заети в суматохата около прелюбодействащите млади двойки, за да се тревожат за литературната си грамотност.
— Този май е най-добрият от всичките — каза Рон и посочи един надпис пред тях.
„МОТЕЛ «РАЙ» — СВОБОДНИ МЕСТА.“
Беше символично. В Рая имаше свободно място и тя — Катерин Алегзандър — щеше да го заеме.
Рон зави и спря в двора до малка, боядисана в бяло канцелария, на която имаше табела „Позвъни и влез“. В двора имаше двадесетина дървени бунгала с номера на тях.
— Как ти се струва? — попита Рон.
„Като Дантевия ад. Като Колизея в Рим, където хвърлят християните на лъвовете. Като храма в Делфи, където принасят в жертва девствена весталка.“
Катерин отново почувства възбудата в слабините си.
— Страхотно! — каза тя. — Направо е страхотно!
Рон се усмихна многозначително.
— Веднага се връщам!
Сложи ръка на коляното й, плъзна я по бедрото й, целуна я бързо и безлично, изскочи от колата и влезе в канцеларията. Тя седеше и гледаше след него, като се опитваше да не мисли за нищо.
В далечината се чу сирена. „О, Боже! — помисли обезумяла. Полицейска проверка. Непрекъснато проверяват тези мотели.“
Вратата на канцеларията се отвори и се появи Рон. Носеше ключ и явно беше глух за сирената, която все повече приближаваше. Мина от страната на Катерин и отвори вратата.
— Всичко е наред.
Сирената връхлиташе върху им. Можеха ли да ги арестуват просто защото бяха в двора?
— Хайде! — каза Рон.
— Не чуваш ли?
— Какво?
Сирената отмина надолу по улицата и заглъхна в далечината. По дяволите!
— Птичките — тихо рече тя.
На лицето на Рон се изписа нетърпение.
— Какво има?
— Нищо, нищо — прекъсна го бързо Катерин. — Идвам.
Излезе от колата и тръгнаха към бунгалата. Опита се да бъде духовита.
— Надявам се, че си улучил щастливото ми число.
— Каза ли нещо?
Катерин го погледна и изведнъж разбра, че не може да издаде никакъв звук. Устата й беше съвсем пресъхнала.
— Нищо — изграчи тя.
Стигнаха до бунгалото. На вратата пишеше № 13. Така й се пада! Беше знак от Бога, че ще забременее, че Господ ще накаже света Катерина.
Рон отключи вратата, отвори я и запали лампите. Катерин влезе. Не можеше да повярва на очите си. Стаята сякаш се състоеше само от едно огромно легло. Единствената допълнителна мебелировка беше неудобно на вид кресло в ъгъла, малка тоалетна масичка с огледало и до леглото очукано радио с жлеб за монетите. Нямаше начин човек да влезе в тази стая и да я сбърка с нещо друго — очевидно си беше място за чукане. Не можеше да си каже — ето ни в скиорската хижа или в залата за военизирани игри, или в апартамента за младоженци в „Амбасадор“. Не, това си беше евтино гнездо за любов. Катерин се обърна да види какво прави Рон. Той спускаше резето на вратата. Хубаво. Ако дойдеха от нравствената полиция, първо трябваше да разбият вратата. Представи си как двама полицаи я изнасят гола, а един фотограф я снима за първата страница на „Чикаго Дейли Нюс“.