През последните шест месеца тема на разговорите из университетите в цялата страна вече не бяха сексът, дрехите и баловете, а корпусът за подготовка на запасни офицери и мобилизацията. Все повече момчета се появяваха във военни униформи.
Един ден Сузи Робъртс — съученичка на Катерин от гимназията — я спря в коридора.
— Искам да ти кажа довиждане, Кати, заминавам.
— Къде отиваш?
— В Клондайк.
— Клондайк?
— Вашингтон, окръг Колумбия. Всички момичета там попадат на злато. Казват, че на всяко момиче се падат най-малко сто мъже. Това съотношение ми харесва. — Тя погледна Катерин. — А ти защо стоиш тук? Ученето е голяма скука. Там те чака един нов свят.
— Не мога да зарежа следването точно сега — каза Катерин.
И тя не знаеше защо — нищо не я свързваше с Чикаго. Редовно пишеше на баща си Омаха и един-два пъти в месеца говореше с него по телефона. Всеки път й се струваше, че той е в затвора.
Вече беше самостоятелна. Колкото повече мислеше за Вашингтон, толкова по-вълнуващо й се струваше. Същата вечер тя се обади по телефона на баща си и му каза, че иска да прекъсне следването и да започне работа във Вашингтон. Той я попита дали не смята да отиде в Омаха, но в гласа му Катерин почувства нежелание — не искаше и тя да се хване в капана като него.
На другата сутрин Катерин отиде при декана и съобщи, че напуска университета. Изпрати телеграма на Сузи Робъртс и взе влака за Вашингтон.
4.
НОЕЛ
Париж, 1940 година
На 14 юни 1940 година, събота, Пета германска армия влезе в зашеметения Париж. Линията „Мажино“ се оказа най-голямото фиаско във военната история и Франция се простираше беззащитна пред една от най-могъщите военни машини, които светът познаваше.
На разсъмване над града падна странен сив покров — ужасяващ облак с неизвестен произход. През последните четиридесет и осем часа неестествената, изплашена тишина над Париж периодично беше нарушавана от оръдейна стрелба. Тътенът на оръдията извън града отекваше в сърцето на столицата. Поток от слухове като приливна вълна се разнасяше от радиото, от вестниците, от уста на уста. Швабите завладели френското крайбрежие… Лондон бил унищожен… Хитлер се споразумял с британското правителство… Германците щели да унищожат Париж с нова смъртоносна бомба. В началото всеки слух се приемаше за чиста монета и създаваше паника, но непрестанните кризи предизвикват в крайна сметка сънотворен ефект, като че умът и тялото, неспособни да поемат повече ужаси, се скриват зад предпазната броня на апатията. Сега вече фабриките за слухове бяха спрели работа, вестникарските преси не печатаха, радиостанциите не предаваха. Човешкият инстинкт беше взел връх над машините и парижани чувстваха, че е настъпил решаващият ден. Сивият облак беше поличбата.
Тогава нахлуха тълпите на немските хищници.
Изведнъж Париж се изпълни с чуждестранни униформи, с непознати хора, говорещи особен гърлен език, които профучаваха по широките, оградени с дървета улици в големи лимузини „Мерцедес“ с развети нацистки знамена или се носеха като хали по тротоарите, които вече им принадлежаха. Наистина бяха свръхчовеци — предопределени да завладеят и да управляват света.
За две седмици настъпи поразителна промяна. Навсякъде се появиха надписи на немски. Статуите на френските герои бяха съборени, знамето с пречупения кръст се вееше над всички държавни сгради. Усилията на германците да заличат всичко галско достигаха абсурдни размери. Бяха сменени табелките за топла и студена вода на крановете на чешмите. „Плас де Брогли“ в Страсбург стана „Адолф Хитлер Плац“. Статуите на Лафайет, Ней и Клебер бяха взривени с динамит от нацистки бригади. Надписите върху паметниците на мъртвите бяха заменени с „GEFFALLEN FÜR DEUTSCHLAND“.
Немските окупационни войски се забавляваха. Въпреки че френската кухня им се струваше прекалено пикантна и с твърде много сосове, тя внасяше приятно разнообразие във военните дажби. Войниците нито знаеха, нито ги интересуваше, че са в града на Бодлер, Дюма и Молиер. За тях Париж беше блестяща, пламенна, силно гримирана блудница с поли, вдигнати до кръст, и те я изнасилваха — всеки по свой начин. Щурмоваците заставяха млади французойки да лягат с тях понякога под насочени щикове, докато техните вождове като Гьоринг и Химлер изнасилваха Лувъра и богатите частни имения, които алчно конфискуваха от новосъздадените врагове на Райха.