По това време на повърхността изплуваха не само френската корупция и опортюнизъм, но и френският героизъм. Едно от тайните оръжия на Съпротивата бяха Pompiers — пожарникарите, във Франция подчинени на военните. Германците конфискуваха множество сгради за армията, Гестапо и различни министерства, чието местоположение естествено не беше тайна. В Сен Реми, в една от главните квартири на Съпротивата ръководители на нелегалните внимателно проучваха големи карти с подробни планове на всяко здание. После на експертите се възлагаха съответните задачи и на другия ден край някоя от сградите профучаваше кола или невинен наглед колоездач и хвърляше през прозореца саморъчно направена бомба. Дотук щетите не бяха значителни. Находчивостта на плана беше в това, което следваше.
Германците викаха на помощ пожарникарите. Навсякъде по света при големи пожари те автоматично поемаха командването. Така беше и в Париж. Пожарникарите се втурваха в сградата, а германците смирено стояха настрана и гледаха как те унищожават всичко, което им падне, с водни струи под налягане, с брадви и — когато беше възможно — със запалителни бомби. По този начин Съпротивата успя да унищожи безценни немски архиви, заключени в крепостите на Вермахта и Гестапо. На върховното немско командване бяха необходими шест месеца, за да проумее какво става, но през това време вече бяха нанесени непоправими щети. Гестапо не можа да докаже нищо, ала всички пожарникари бяха задържани и изпратени на руския фронт.
Всичко беше дефицитно — от храната до сапуна. Липсваха бензин, месо, млечни продукти. Германците конфискуваха всичко. Магазините за луксозни стоки бяха отворени, но единствените им клиенти бяха войниците, които плащаха с окупационни марки — същите като редовните марки, но без белия ръб по края и без подпис.
— Кой ще ни ги осребри? — пъшкаха френските магазинери.
А германците се хилеха.
— Английската банка.
Но не всички французи страдаха. За тези, които имаха пари и връзки, съществуваше черният пазар.
Окупацията почти не промени начина на живот на Ноел Паж. Тя работеше като манекенка при Шанел на улица „Канбон“ в сивото каменно здание, строено преди сто и петдесет години, което изглеждаше съвсем обикновено отвън, но вътре беше обзаведено много изискано. Войната — като всички войни — беше създала само за една нощ милионери, така че там не страдаха от липса на клиенти. Ноел получаваше предложения по-често от всякога, разликата беше само в това, че сега повечето бяха на немски. Когато не беше на работа, тя седеше с часове в малките кафенета по „Шанз Елизе“ или по левия бряг на Сена близо до Пон Ньоф. Имаше стотици мъже в немска униформа — много от тях с млади французойки. Цивилните французи бяха или твърде стари, или сакати. Ноел предполагаше, че по-младите са изпратени в лагери или са мобилизирани. Разпознаваше германците от пръв поглед дори когато бяха цивилни. Лицата им носеха отпечатъка на високомерието — изражението на победителя още от времето на Александър и Адриан. Ноел нито ги мразеше, нито ги харесваше. Просто те не я интересуваха.
Беше прекалено заета с вътрешния си живот, внимателно премисляше всеки свой ход. Знаеше точно целта си, знаеше и че нищо не може да я спре. Веднага щом можа да си го позволи, нае частен детектив, работил по развода на една от колежките й. Името му беше Кристиан Барбе, кантората му се помещаваше в малко бедно помещение на улица „Сен Лазар“. На вратата имаше табела:
Табелата беше едва ли не по-голяма от кантората. Барбе беше нисък, плешив, кривоглед, с жълти изпочупени зъби и с пожълтели от никотина пръсти.
— С какво мога да ви бъда полезен? — попита той Ноел.
— Искам информация за един човек в Англия.
Той подозрително премига.
— Какъв род информация?
— Всякаква. Женен ли е, с кого се среща — изобщо всичко. Искам да започнете да му правите досие.
Барбе възбудено се почеса по чатала и я заразглежда втренчено.
— Англичанин ли е?
— Американец. Пилот в Кралските военновъздушни сили, в Ескадрилата на орлите.
Барбе притеснен потърка темето си и измънка:
— Не знам. Във война сме. Ако ме хванат, че се опитвам да получа информация от Англия за летец… — Млъкна и изразително сви рамене. — Немците първо стрелят, после питат.
— Не искам никаква военна информация — увери го Ноел.
Отвори чантата си и извади пачка франкове. Барбе алчно ги изгледа и предпазливо продума: