Ноел го гледаше как се съблича, хвърляйки безразборно дрехите си на пода, и се приближава към леглото.
— Няма да ти казвам, че си красива — рече той. — Чувала си го твърде често.
— Красотата е непотребна, ако не се използва, за да достави удоволствие — сви рамене Ноел.
Готие й хвърли бърз изненадан поглед, после се усмихна.
— Съгласен съм. Хайде да използваме твоята.
Седна до нея. Като повечето французи и Арман Готие се гордееше, че е добър любовник. Смееше се на историите за германците и американците, чието понятие за любене се състоеше в това да скочат върху някое момиче, веднага да се облекчат, после да си вземат шапката и да си тръгнат. Американците дори имаха такъв израз — „Ах, ох, много благодаря!“ Когато Арман Готие изпитваше чувства към някоя жена, той използваше редица похвати, за да увеличи удоволствието от любенето. Винаги подготвяше прекрасна вечеря, подходящи вина.
Артистично подреждаше обстановката, така че да им бъде приятно, стаята деликатно ухаеше, свиреше тиха музика. Възбуждаше жените с нежно, любовно отношение, а по-късно с грубия език на улицата. Готие беше ловък и в прелюдията към секса.
В дадения случай реши да си спести всичко това. За една нощ нямаше нужда от парфюм, музика, от празни нежности. Тя беше тук просто за да се чука. Наистина беше голяма глупачка, ако смяташе, че срещу това, което всяка жена има между краката си, ще получи част от великия и уникален гений на Арман Готие.
Той понечи да легне върху нея, но Ноел го спря.
— Почакай — прошепна тя.
Гледаше я озадачен как взима две тубички от нощното шкафче, изстисква съдържанието на едната в дланта си и започна да го втрива в члена му.
— Това пък какво е? — попита я той.
Тя се усмихна.
— Ще видиш.
Целуна го по устните, езикът й се плъзгаше в устата му с бързи движения като на птичка. Отдръпна се, езикът й се движеше към корема му, косата й струеше по тялото му като меки копринени пръсти. Почувства, че започва да се възбужда. Езикът й минаваше надолу по краката му, по стъпалата. Ноел нежно засмука пръстите му. Вече беше готов и тя седна върху него. Докато проникваше в нея, той почувства как топлината на тялото й започва да въздейства върху крема, с който го беше намазала, и усещането беше непоносимо възбуждащо. Докато се движеше нагоре-надолу, с лявата си ръка тя го галеше по тестисите и те започнаха да се затоплят. В крема имаше ментол и усещането за студ, съчетано с топлината на плътта й, която го обгръщаше, и със загряването на тестисите, го подлуди напълно.
Любиха се цяла нощ и всеки път Ноел го правеше различно. Това беше най-невероятното еротично преживяване в живота му. Сутринта Арман Готие каза:
— Ако събера достатъчно сила, за да стана, ще се облека и ще те заведа на закуска.
— Лежи си — отвърна Ноел. Отиде до гардероба, избра един от халатите му и го облече. — Почивай. Ще се върна.
След тридесет и пет минути се върна със закуска на табла. Имаше прясно изстискан портокалов сок, вкусен омлет с наденички и лук, затоплени, намазани с масло кифлички, конфитюр и кана с кафе. Всичко беше изключително вкусно.
— Ти няма ли да ядеш? — попита Готие.
Ноел поклати глава.
— Не.
Седеше в едно кресло и го гледаше как яде. Изглеждаше още по-красива в халата му, разтворен на прекрасните й гърди, с безгрижно разрошена коса.
Арман Готие беше променил напълно първоначалното си мнение за Ноел. Тя не беше краткотрайно приключение — бе просто съкровище. Но в театралната си кариера той беше срещал много съкровища и нямаше намерение да пропилява времето и таланта си като режисьор за една размечтала се аматьорка, която искаше да пробие в театъра, въпреки че беше красива и опитна в леглото. Готие беше човек, сериозно отдаден на изкуството си. В миналото не беше правил компромиси с това, нямаше да започне и сега.
Смяташе, че ще прекара нощта с Ноел и на сутринта ще я отпрати. Сега закусваше, разглеждаше я и се опитваше да измисли как да я запази като любовница, докато му омръзне, но без да я насърчава да става актриса. Разбираше, че му е необходима някаква примамка. Внимателно започна да опипва почвата.
— Смяташ ли да се омъжиш за Филип Сорел? — попита я той.
— Не, разбира се — отговори Ноел, — изобщо не искам това.
Ето сега беше моментът.
— А какво искаш? — попита Готие.
— Казах ти — тихо отговори Ноел, — искам да стана актриса.
Готие отхапваше от кифличката, печелейки време.