— Разбира се! — И добави: — Има много добри театрални педагози, при които мога да те, изпратя, те ще…
— Не — каза тя.
Гледаше го мило и сърдечно, сякаш готова да се съгласи с всичко, което й предложи, но Готие имаше чувството, че отвътре е от стомана. Можеше да каже „не“ по много и най-различни начини — с гняв, с укор, с разочарование, с обида, но тя го каза кротко. И съвсем категорично. Щеше да бъде по-трудно, отколкото беше предполагал. За миг Арман Готие се изкуши да й каже, както на десетки момичета всяка седмица, да се маха, че няма време за губене с нея. Но си спомни невероятните преживявания от предишната нощ и реши, че ще бъде глупак, ако я изпусне толкова бързо. Струваше си да направи малък, съвсем малък компромис.
— Добре — рече Готие, — ще ти дам да научиш една пиеса. Когато я знаеш наизуст, ще те прослушам и ще видим дали имаш талант. Тогава ще решим какво да правим с теб.
— Благодаря, Арман — промълви тя.
В думите й той не усети триумф, нито дори задоволство — просто потвърждение на неизбежното. За пръв път го бодна леко съмнение. Но това бе смешно, разбира се, той майсторски се оправяше с жените.
Докато Ноел се обличаше, Арман Готие отиде в претъпкания с книги кабинет и огледа познатите поизтъркани томове по рафтовете. Накрая с иронична усмивка избра „Андромаха“ от Еврипид. Това беше една от най-трудните класически пиеси. Върна се в спалнята и подаде книгата на Ноел.
— Заповядай, мила — каза той, — когато я научиш наизуст, ще я минем заедно.
— Благодаря, Арман. Няма да съжаляваш.
Колкото повече мислеше за това, толкова по-доволен се чувстваше от шегата си. На Ноел ще й трябват една-две седмици, за да научи ролята, а още по-вероятно е да дойде и да му признае, че не може да се справи. Той ще покаже разбиране, ще й обясни колко трудно е актьорското изкуство и връзката им ще продължи непомрачавана от нейните амбиции. Готие се уговори с нея да се видят същата вечер и тя си тръгна.
Когато Ноел се прибра в апартамента, в който живееше с Филип Сорел, той я чакаше. Беше много пиян.
— Кучка такава! Къде беше цяла нощ?
Нямаше значение какво ще му отговори. Сорел знаеше, че ще изслуша извиненията й, ще я набие, после ще я хвърли на леглото и ще й прости.
Но вместо да се извинява, Ноел просто каза:
— С друг мъж, Филип. Дойдох да си взема нещата.
Докато Сорел я гледаше слисан и невярващ на очите си, Ноел влезе в спалнята и започна да си събира вещите.
— За Бога, Ноел! — умоляваше я той. — Не прави така! Ние се обичаме. Ще се оженим.
Говори й в продължение на половин час — убеждаваше я, заплашваше я, предумваше я. През това време Ноел си събра багажа и напусна апартамента, а Сорел нямаше представа защо я е изгубил — не знаеше, че никога не я е притежавал.
Арман Готие репетираше нова постановка на пиеса, чиято премиера беше след две седмици, и по цял ден прекарваше в театъра. Като правило, когато репетираше, не мислеше за нищо друго. Част от гениалността му се състоеше в умението да се съсредоточава сериозно в работата си. За него не съществуваше нищо извън стените на театъра и актьорите, с които работеше. Но този ден беше по-различно. Готие се улавяше, че непрекъснато мисли за Ноел и за невероятната нощ, която бяха прекарали. Актьорите изиграваха някоя сцена, спираха и чакаха коментара му, а той изведнъж разбираше, че не е внимавал. Ядосан на себе си, се опитваше да се съсредоточи върху това, което прави, но в съзнанието му непрекъснато изплуваше голото тяло на Ноел и удивителното й въздействие върху него. Насред една драматична сцена усети, че се разхожда по сцената с ерекция, и се наложи да се извини и да излезе.
Имаше аналитичен ум и се опита да разбере с какво това момиче му въздейства толкова силно. Беше красива, но той беше спал с едни от най-красивите жени в света. Беше съвършена майсторска в любенето, но той познаваше и други такива жени. Изглеждаше интелигентна, но не и изключително умна, като личност беше приятна, но не и сложна. Имаше нещо друго, нещо, което режисьорът не можеше точно да определи. Тогава си спомни кроткото й „не“ и почувства, че в това е ключът към загадката. В нея имаше някаква непреодолима сила, с която би постигнала всичко, което пожелаеше. У нея имаше нещо, което оставаше непокътнато. Като други мъже преди него, и Арман Готие усети, че въздействието на Ноел върху него е по-силно, отколкото му се иска, докато той изобщо не я беше развълнувал, а това беше предизвикателство за мъжкото му самолюбие.
През целия ден се чувстваше объркан. Очакваше с трепет вечерта не само защото му се любеше с Ноел, но и защото искаше да докаже на себе си, че прави от мухата слон. Искаше му се тя да го разочарова, за да приключи с нея.