Тази нощ, докато се любеха, Арман Готие съзнателно наблюдаваше умението, похватите, изобретателността на Ноел, за да се увери, че всичко е механично и без чувства. Но се лъжеше. Тя му се отдаваше изцяло и напълно, желаейки единствено да му достави неизпитвано удоволствие, и се наслаждаваше на това. На сутринта Готие беше още по-запленен от нея.
Ноел отново му приготви закуска — този път фини палачинки с бекон и конфитюр, горещо кафе, всичко беше чудесно.
„Добре — мислеше си Готие, — попаднал си на младо момиче, което е красиво, може да се люби и да готви. Браво! Но достатъчно ли е това за един интелигентен мъж? Когато не се любиш и не ядеш — трябва да разговаряш. За какво ще ти говори тя? Отговорът беше, че всъщност няма никакво значение.“
Повече не стана дума за пиесата и Готие се надяваше, че Ноел е забравила или не е в състояние да научи ролята наизуст. Сутринта тя си тръгна, като му обеща да вечерят заедно.
— Ще можеш ли да се измъкнеш от Филип? — попита Готие.
— Аз го напуснах — отговори просто Ноел и даде на режисьора новия си адрес.
Той я гледаше втренчено.
— Разбирам.
Но не разбираше нищо.
Отново прекараха нощта заедно. Когато не се любеха, разговаряха. Ноел прояви голям интерес към него и той откри, че й говори за неща, които не беше обсъждал от години, лични неща, които не беше споделял с никого досега. Не споменаваха пиесата и Готие се поздравяваше, че ловко е решил въпроса.
На следващата вечер, след като се бяха нахранили и бяха готови за лягане, Готие се отправи към спалнята.
— Още не — спря го Ноел.
Той се обърна изненадан.
— Нали каза, че ще ме прослушаш?
— Но, разбира се — заекна Готие, — веднага щом си готова.
— Готова съм.
Той поклати глава.
— Не искам да я четеш, скъпа. Искам да те чуя, когато я научиш наизуст, за да мога наистина да те оценя като актриса.
— Научих я — отговори Ноел.
Режисьорът недоверчиво се ококори насреща й. Беше невъзможно да научи цялата роля само за три дни.
— Готов ли си да ме чуеш? — попита го Ноел.
Арман Готие нямаше избор.
— Разбира се. — Посочи й средата на стаята. — Това е сцената, а публиката ще бъде тук.
Седна на голямото удобно канапе. Ноел започна. Готие почувства, че настръхва. При него това беше характерна реакция — случваше му се, когато се натъкнеше на истински талант. Не че Ноел беше веща. Съвсем не. Неопитността й проличаваше при всяко движение или жест. Но тя притежаваше нещо много повече — изключителна искреност, природен талант, който придаваше на всяка реплика допълнителен смисъл и оттенък.
Когато тя завърши монолога, Готие искрено каза:
— Мисля, че един ден ще станеш сериозна актриса, Ноел. Наистина. Ще те изпратя при Жорж Фабер, най-добрия драматичен педагог в цяла Франция. Работейки с него, ти ще…
— Не.
Той изненадан я погледна. Отново същото кротко „не“. Категорично и окончателно.
— Какво „не“? — малко объркан попита Готие. — Фабер приема само най-добрите актьори. Ще те вземе единствено ако му кажа аз.
— Ще работя с теб — рече Ноел.
Готие почувства, че започва да се ядосва, и рязко отсече:
— Аз не обучавам никого. Не съм учител. Режисьор съм на професионални актьори. Когато станеш професионална актриса, аз ще ти бъда режисьор. — Бореше се да овладее гнева си. — Разбра ли?
Ноел кимна.
— Да, Арман, разбирам.
— Много добре.
Омилостивен, той я прегърна и получи от нея топла целувка. Вече съзнаваше, че напразно се безпокои. И тя като всяка друга жена имаше нужда от властен мъж. Нямаше да има повече проблеми с нея.
Тази нощ беше още по-хубава от предишните може би поради допълнителната възбуда от дребната им кавга.
През нощта той й каза:
— Наистина можеш да станеш чудесна актриса, Ноел. Ще бъда много горд с теб.
— Благодаря, Арман — прошепна тя.
Сутринта Ноел приготви закуска, после Готие отиде в театъра.
През деня й позвъни по телефона, ала тя не отговори, а вечерта, когато се прибра, нея я нямаше. Готие я чакаше, но тя не се появи и той лежа буден цяла нощ, питайки се дали не й се е случило нещо. Опита се да й телефонира в нейното жилище, ала никой не отговаряше. Изпрати й телеграма, но тя не беше доставена на адресанта, а когато след репетиция отиде у тях, никой не отговори.
През следващата седмица Готие беше като обезумял. Репетициите се проваляха. Той крещеше на всички актьори и толкова ги разстрои, че помощник-режисьорът предложи да преустановят работата за деня и Готие се съгласи. Актьорите си тръгнаха, а той седна сам на сцената, опитвайки се да проумее какво става с него. Казваше си, че Ноел е просто една жена, евтина амбициозна блондинка с психика на продавачка, която иска да стане звезда. Очерняше я с каквото му дойдеше наум, но в крайна сметка разбра, че няма смисъл. Искаше я. Вечерта тръгна да броди из улиците на Париж, напи се в малки барчета, където не го познаваха. Опитваше се да измисли начин да се свърже с Ноел, но безрезултатно. Нямаше дори с кого да си поговори за нея — освен с Филип Сорел, а това, разбира се, беше немислимо.