Една седмица след изчезването на Ноел Арман Готие се прибра пиян в четири часа сутринта. Отвори вратата и влезе в хола. Всички лампи светеха. Сгушена в креслото, облечена в един от халатите му, седеше Ноел и четеше книга. Когато той влезе, тя вдигна поглед и му се усмихна.
— Здравей, Арман.
Готие я гледаше, на сърцето му олекна, завладя го чувство на безгранично облекчение и щастие. Той каза:
— От утре започваме да работим заедно.
5.
КАТЕРИН
Вашингтон, 1940 година
За Катерин Алегзандър Вашингтон се оказа най-вълнуващият град, който беше виждала. Винаги беше смятала Чикаго за важен център, но Вашингтон се оказа откритие за нея. Беше истинското сърце на Америка — пулсиращият център на властта. В началото Катерин се объркваше от разнообразието на униформите, изпълващи улиците — армейски, военновъздушни, военноморски, морски пехотинци. За първи път тя реално почувства мрачната заплаха на война.
Във Вашингтон войната присъстваше физически навсякъде. Когато настъпеше моментът, щеше да започне от този град. Оттук ще бъде обявена, оттук ще бъдат ръководени военните действия. Този град държеше в ръцете си съдбините на света. И тя — Катерин Алегзандър — беше частица от него.
Настани се при Сузи Робъртс в светъл приятен апартамент на четвъртия етаж — с просторен хол, от който се влизаше в две спални, с малка баня и миниатюрна кухничка. Сузи й се зарадва и първите й думи бяха:
— Побързай да си подредиш багажа и си изглади най-хубавата рокля. Довечера си поканена на вечеря.
Катерин премига.
— Кога успя да го организираш?
— Кати, във Вашингтон момичетата са тези, които подбират. Градът е така претъпкан със самотни мъже, че чак да ти стане жал.
Вечеряха в хотел „Уилард“. Кавалер на Сузи беше един конгресмен от Индиана, а на Катерин — лобист от Орегон. И двамата бяха в града без жените си. След вечерята отидоха да танцуват във „Вашингтон Кънтри Клъб“. Катерин се надяваше, че нейният кавалер може би ще й помогне да си намери работа. Вместо това получи предложение за кола и собствен апартамент, което отклони с благодарност.
Сузи се прибра в апартамента заедно с конгресмена. Катерин си легна. Не след дълго чу, че те влизат в спалнята на Сузи, пружините на леглото заскърцаха. Захлупи възглавницата върху главата си, за да не чува звука, но това не помогна. Представяше си как Сузи и партньорът й диво и страстно се любят в леглото. Сутринта, когато стана, Сузи вече беше на крак — изглеждаше свежа и бодра, готова да тръгне на работа. Катерин се опитваше да открие издайнически бръчки и други белези на разврата, но такива изобщо нямаше. Напротив — Сузи изглеждаше лъчезарна, кожата й беше съвършена. Катерин си помисли: „Боже мой, тя е Дориан Грей в женски вариант. Един ден ще изглежда великолепно, а аз ще приличам на сто и десет годишна.“
След няколко дни на закуска Сузи каза:
— Хей, чух, че се освобождава място, което може да те заинтересува. Снощи едно момиче разправяше, че напуска, за да се върне в Тексас. Един бог знае защо някой, успял да се измъкне от Тексас, иска пак да се върне там. Спомням си, че преди няколко години бях в Амарило и…
— Къде работи тя? — прекъсна я Катерин.
— Кой?
— Момичето — търпеливо рече Катерин.
— О! Работи при Бил Фрейзър. Той е шеф на отдела за информация в Държавния департамент. Миналия месец в „Нюзуик“ имаше голяма статия за него със снимката му на корицата. Казват, че е топло местенце. Едва снощи го чух, така че ако отидеш там сега, би трябвало да изпревариш другите кандидатки.
— Благодаря — признателно каза Катерин. — Уилям Фрейзър, дръж се — идвам!
След двадесет минути беше на път за Държавния департамент. Когато пристигна, охраната я упъти къде се намира кабинетът на Фрейзър и тя се качи в асансьора. Отдел за информация — струваше й се, че би желала точно такава работа.
Катерин поспря в коридора и извади огледалце, за да провери грима си. Изглеждаше добре. Все още нямаше девет и половина, така че сигурно щеше да бъде първа. Отвори вратата и влезе.
Преддверието беше претъпкано от момичета, които стояха, седяха или се облягаха на стената и говореха в хор. Обезумялата служителка, обсадена зад бюрото си, напразно се опитваше да въведе някакъв ред.