— Не съм си пъхала носа — каза Катерин и се изправи. — Исках да получа информация за вас само за да знам за какъв човек ще работя. — Гласът й трепереше от възмущение. — Мисля, че една добра секретарка трябва да се приспособи към шефа си, и исках да знам към какво да се адаптирам.
Изражението на Фрейзър беше недружелюбно. Катерин го гледаше втренчено, мразеше го, беше готова да заплаче.
— Не се безпокойте, мистър Фрейзър, аз напускам. — Обърна се и тръгна към вратата.
— Седни! — Гласът му изплющя като камшик. Шокирана, Катерин се обърна. — Не мога да търпя примадони!
Тя го погледна гневно.
— Добре де! Извинявай. Сега ще седнеш ли? Моля.
Той взе лула от бюрото си и я запали. Катерин стоеше, без да знае какво да прави. Чувстваше се унизена.
— Мисля, че нищо няма да излезе — започна тя. — Аз…
Фрейзър дръпна от лулата си и угаси клечката.
— Разбира се, че ще излезе, Катерин — разумно рече той. — Не можеш да напуснеш сега. Виж колко безпокойства ми струва да обуча ново момиче.
Катерин го погледна и видя весели искрици в яркосините му очи. Той се усмихна. Неохотно и на нейните устни се появи лека усмивка. Тя се отпусна на един стол.
— Така е по-добре. Казвал ли ти е някой, че си твърде чувствителна?
— Сигурно. Извинявайте.
Фрейзър се облегна назад.
— Може пък аз да съм прекалено чувствителен. Да те наричат „една от най-добрите партии в Америка“ е като ритник по задника.
Искаше й се той да не употребява такива думи. Но кое я притесняваше повече, задник или партия?
Може би Фрейзър беше прав. Може би интересът й към него не беше толкова безпристрастен, както тя си мислеше. Може би подсъзнателно…
— … прицел за всяка проклета неомъжена идиотка — говореше Фрейзър. — Нямаш представа колко агресивни са понякога жените.
„Нямам ли?“ „Опитай нашата касиерка.“ При спомена Катерин се изчерви.
— Достатъчно, за да превърнат мъжа в педераст — въздъхна Фрейзър. — Е, като сме почнали с голямото проучване, кажи ми нещо за себе си. Имаш ли приятел?
— Не — каза тя и бързо добави: — По-точно, нямам постоянен.
Той я погледна озадачено.
— Къде живееш?
— С едно момиче, следвахме заедно.
— „Нортуестърн“.
Тя го погледна изненадана, после се сети, че сигурно е прочел формуляра, който беше попълнила.
— Да, сър.
— Ще ти кажа нещо за себе си, което няма да намериш във вестникарските архиви. Що се отнася до работата, съм костелив орех. Ще видиш, че съм справедлив, но много взискателен. С такива трудно се живее. Мислиш ли, че ще се справиш?
— Ще се опитам — каза Катерин.
— Добре. Сали ще ти обясни установения ред. Най-важното е да запомниш, че непрекъснато пия кафе. Обичам го черно и горещо.
— Ще запомня. — Тя стана и се отправи към вратата.
— И, Катерин…
— Да, мистър Фрейзър?
— Довечера, като се прибереш у дома, упражнявай се да казваш ругатни пред огледалото. Ако ще се стряскаш всеки път, когато кажа нецензурна дума, може и да си изпусна нервите.
Ето — пак я караше да се чувства като дете.
— Да, мистър Фрейзър — студено отвърна тя.
Изхвърча от кабинета, почти тресна вратата след себе си.
Срещата им съвсем не мина така, както Катерин очакваше. Уилям Фрейзър вече не й харесваше. Смяташе, че той е самодоволен, властен, безочлив грубиян. Нищо чудно, че жена му се е развела с него. Е, вече се беше хванала с тази работа, но реши, че ще започне да си търси друга. Искаше да работи за човешко същество, а не за деспот.
Когато Катерин излезе от кабинета му, Фрейзър се облегна на стола усмихнат. Нима все още момичетата бяха толкова болезнено млади, толкова искрени и добросъвестни? Ядосаната Катерин със святкащите очи и треперещите устни му се беше сторила толкова беззащитна, че изпита желание да я вземе в обятията си, да я закриля. Да я закриля от себе си — печално си призна той.
Тя притежаваше някакво старомодно привлекателно благородство, което Фрейзър отдавна не беше срещал у момичетата. Беше хубава, умна и имаше собствено мнение. По дяволите — щеше да стане най-добрата секретарка, която е имал. Дълбоко в себе си Фрейзър имаше усещането, че Катерин ще стане и нещо повече за него. Какво точно — все още не беше сигурен. Толкова често се беше опарвал, че автоматичната предупредителна система се включваше моментално щом някоя жена докоснеше чувствата му. Но това се случваше много рядко. Лулата му беше угаснала. Той я запали отново, все още с усмивка на лицето. Когато по-късно я извика, за да й диктува, Катерин се държеше любезно, но хладно. Очакваше Фрейзър да заговори за нещо лично, за да му покаже своята резервираност, но той се държеше сдържано и служебно. Катерин реши, че очевидно е забравил инцидента от сутринта. Мъжете са толкова безчувствени.