Въпреки всичко новата й работа я очарова. Телефонът постоянно звънеше, а имената на хората, които се обаждаха, я изпълваха с вълнение. През първата седмица два пъти се обади вицепрезидентът на Съединените щати, половин дузина сенатори, прочута актриса, която провеждаше рекламната капания за най-новия си филм. Кулминацията на всички беше обаждането на президента Рузвелт. Катерин толкова се притесни, че изпусна телефона и прекъсна секретарката му.
Освен телефонните обаждания Фрейзър имаше непрекъснато срещи в кабинета си, в клуба си или в някой от по-известните ресторанти. След първите няколко седмици остави Катерин сама да му урежда срещите и да прави резервациите. Тя започна да разбира с кого Фрейзър желае да се срещне и кого избягва. До края на месеца беше толкова погълната от работата си, че съвсем забрави за намерението си да търси друга работа.
Отношенията й с Фрейзър бяха все още чисто служебни, но вече го познаваше достатъчно добре и разбираше, че сдържаността му не е недружелюбие, а чувство за лично достойнство, стена от резервираност, щит срещу света. Катерин имаше усещането, че в действителност Фрейзър е много самотен. Работата му изискваше да бъде общителен, но тя чувстваше, че по природа е самотник. Чувстваше също и че Уилям Фрейзър не е от нейната категория. „Всъщност това се отнася за повечето мъже в Америка“ — рече си тя.
От време на време продължаваше да излиза със Сузи, но повечето от кавалерите й се оказваха женени полови атлети и тя предпочиташе да ходи на кино или на театър сама. Гледа „Жената в черно“ и „Живот с татко“ с Гъртруд Лорънс и с един нов комик — Дани Кей, „Алис в доспехи“ с младия Кърк Дъглас. „Кити Фойл“ с Джинджър Роджърс й допадна, защото й напомняше за самата нея. Веднъж на представление на „Хамлет“ забеляза в една ложа Фрейзър с изискано момиче, облечено в скъпа бяла вечерна рокля, която Катерин беше виждала във „Вог“. Нямаше представа кое е това момиче. Фрейзър сам уреждаше личните си срещи и тя не знаеше къде или с кого излиза. Той също я видя. На другата сутрин, след като привърши да й диктува, я попита:
— Хареса ли ти „Хамлет“?
— Пиесата е добра, но постановката не беше нищо особено.
— Актьорите ми харесаха — каза той. — Мисля, че актрисата, която играеше Офелия, беше много добра.
Катерин кимна и си тръгна.
— Не ти ли харесва Офелия? — упорстваше Фрейзър.
— Ако искате да бъда откровена — внимателно отговори Катерин, — мисля, че тя изобщо не се справи с ролята.
Обърна се и излезе.
Вечерта, когато се прибра вкъщи, Сузи й съобщи:
— Имахме посещение.
— Кой?
— Служител от ФБР. Проучват те.
„Господи, разбрали са, че съм девствена, а във Вашингтон сигурно има някакъв закон срещу това“ — помисли Катерин, но на глас попита:
— Защо ще ме проучва ФБР?
— Защото работиш за правителството.
— О!
— Как е твоят мистър Фрейзър?
— Моят мистър Фрейзър си е добре.
— Мислиш ли, че би ме харесал?
Катерин разгледа съквартирантката си — висока, снажна брюнетка.
— Да, за закуска.
Седмиците минаваха и постепенно Катерин се запозна с другите секретарки, които работеха в съседните кабинети. Няколко имаха връзка с шефовете си и за тях, изглежда, нямаше значение дали те са женени или не. Завиждаха на Катерин, че работи при Уилям Фрейзър.
— Всъщност що за птица е Златното момче? — попита я една от тях, докато обядваха. — Вече опита ли се да те сваля?
— О, той не си прави този труд — рече най-сериозно Катерин. — Просто всяка сутрин в девет часа влизам при него и се търкаляме на дивана до един часа, когато прекъсваме за обяд.
— Сериозно, как ти се струва?
— Може да му се устои — излъга Катерин.
След първата им кавга отношението й към Уилям Фрейзър значително се беше смекчило. Беше прав, когато й каза, че е много взискателен. Ако направеше грешка, той я смъмряше, но беше справедлив и проявяваше разбиране. Катерин виждаше как отделя време от личните си проблеми, за да помогне на хора, от които не би получил нищо. И винаги го правеше така, че да не му приписват заслугата. Да, наистина Уилям Фрейзър много й харесваше, но това си беше лично нейна работа.
Веднъж, когато трябваше да отхвърлят натрупалата се работа, Фрейзър я покани на вечеря в дома си, за да могат да работят до късно. Шофьорът му — Талмидж, чакаше с лимузината пред сградата. Няколко секретарки многозначително наблюдаваха как Катерин сяда на задната седалка и Фрейзър се настанява до нея. Лимузината плавно се включи в късното следобедно движение.