— Готова ли си?
Не беше съвсем наясно за какво трябва да е готова, но каза:
— Да.
Изведнъж той извика:
— О, Кати! — И след последен единичен тласък остана да лежи неподвижен върху нея.
Когато всичко свърши, Бил я попита:
— И на тебе ли ти беше хубаво?
— Да, беше чудесно — отвърна Катерин.
— С времето става по-хубаво — допълни той.
Обзета от радост, че може да му донесе такова щастие, тя се опита да не се тревожи от разочарованието, което е изпитала. Може би беше както с маслините. Човек трябва да придобие вкус към това. Лежеше в ръцете му, оставяйки се гласът му да я гали, да я успокоява, й си мислеше: „Ето това е важното — да бъдем заедно като две човешки същества, които се обичат и споделят любовта си.“ Беше чела прекалено много изпълнени с драматизъм любовни романи, беше слушала твърде обещаващи любовни песни. Очакваше прекалено много. Или пък — ако беше истина, трябваше да се примири, че е фригидна. Сякаш прочел мислите й, Фрейзър я притисна по-близо до себе си и каза:
— Не се тревожи, ако си разочарована, любима, първия път винаги боли.
Когато Катерин не му отговори, Фрейзър се надигна на лакът и загрижено я попита:
— Как се чувстваш?
— Прекрасно — бързо каза тя и се усмихна. — Ти си най-добрият любовник, когото съм имала.
Целуна го и го прегърна, за да усеща топлината и сигурността, които той й даваше, и най-накрая стегнатият възел в нея започна да се разхлабва, тя се отпусна и се почувства доволна.
— Искаш ли бренди? — попита Бил.
— Не, благодаря.
— Смятам да си налея едно. Не всяка вечер човек спи с девица.
— Имаше ли нещо против? — попита го Катерин.
Той й хвърли онзи странен, разбиращ поглед, понечи да каже нещо, после размисли.
— Не.
В гласа му имаше някаква нотка, която тя не можеше да разбере.
— Дали… — Катерин преглътна. — Дали съм в ред?
— Прекрасна си — каза той.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Знаеш ли, едва не се отказах да спя с теб. Знаеш ли защо?
— Защо?
— Страхувах се, че няма да искаш да ме видиш повече.
Той се изсмя.
— Това са бабини приказки, поощрявани от разтревожени майки, които искат да опазят дъщерите си. Сексът не разделя хората, Катерин, той ги сближава.
Беше истина. Тя не беше чувствала никого по-близък от него. Външно може би си беше същата, но знаеше, че се е променила.
Младото момиче, дошло в този дом вечерта, беше изчезнало завинаги. На негово място вече беше една жена. Жената на Уилям Фрейзър. Най-после беше намерила тайнствения Свети Граал. С търсенето беше приключено.
Сега дори онези във ФБР щяха да бъдат доволни.
6.
НОЕЛ
Париж, 1941 година
През 1941 година Париж щедро предлагаше на някои хора благоприятни възможности да натрупат богатства, но за други си беше жив ад. Думата „Гестапо“ всяваше ужас. Действията на Гестапо бяха главна тема на разговорите, които се водеха шепнешком. Преследванията на френските евреи, които започнаха като на шега със счупването на няколко витрини, умело бяха превърнати от Гестапо в систематично конфискуване, изолация и изтребление.
На 29 май беше издадена нова наредба — „… шестоъгълна звезда с размер на човешка длан и с черен ръб. Задължително да бъде изработена от жълт плат и да има черен надпис «ЕВРЕИН». Трябва да бъде здраво зашита на дрехите на видно място вляво на гърдите и да се носи от всички над шест години.“
Не всички французи приемаха да бъдат мачкани от германския ботуш. Маките — участниците във Френската съпротива, се бореха умно и упорито, ала когато залавяха тях, ги избиваха особено изобретателно.
Една млада графиня беше принудена да подслони местното немско командване в приземния етаж на фамилния си замък край Шартр, а в същото време криеше на тавана петима издирвани участници в Съпротивата. Двете групи не се срещнаха, но за три месеца косата на графинята побеля напълно.
Германците живееха така, както се полага на победители, ала средните французи страдаха от недостиг на всичко с изключение на студа и мизерията. Газта се разпределяше под режим, нямаше отопление. Парижани преживяха зимата, като купуваха с тонове трици, складираха ги в едната половина на апартаментите и отопляваха другата половина чрез специални печки за горене на трици.
Всичко — от цигарите и кафето до кожите — беше ерзац. Французите се шегуваха, че няма разлика какво ядат — вкусът е един и същ. Французойките, известни като най-елегантните жени в света, носеха опърпани палта от овчи кожи вместо от вълна и обувки с дървени подметки, чието тракане по улиците на Париж напомняше конски тропот. Не достигаха и захаросаните бадеми — традиционна почерпка на кръщене, и сладкарниците приемаха поръчки по списък. Из улиците се срещаха някое и друго такси, но най-разпространената форма на транспорт бяха велосипедите тандеми.