Както винаги при продължителни кризи, театърът беше в разцвет. В киното и в театъра хората търсеха убежище от смазващата действителност на ежедневието.
Ноел Паж стана звезда само за една вечер. Ревниви актьори шушукаха, че се дължало единствено на властта и таланта на Арман Готие. Наистина Готие даде началния тласък на кариерата й, но сред театралите важи аксиомата, че звездата се създава единствено от публиката — този безлик, капризен, боготворящ, променлив арбитър на съдбата на изпълнителя. А публиката боготвореше Ноел.
Арман Готие горчиво съжаляваше за ролята си в кариерата на Ноел. Тя вече нямаше нужда от него, свързваше ги само някаква прищявка и той живееше в постоянен страх, че един ден Ноел ще го напусне. По-голямата част от живота му беше свързана с театъра, но никога не беше срещал жена като нея. Тя ненаситно поглъщаше и учеше всичко, което той можеше да й покаже, и искаше още и още. Метаморфозата, която се извършваше с нея, беше невероятна: в началото колебливо усвояваше репликите, та накрая да овладее същината на образа. От самото начало Готие знаеше, че Ноел ще стане звезда — беше безспорно, — но след като я опозна по-добре, се изненада, че не това е нейната цел. Всъщност актьорското майсторство не я интересуваше.
Отпърво Готие просто не можеше да повярва. Да стане звезда, безусловно беше върхът. Но за Ноел това беше просто един трамплин и Готие изобщо нямаше представа каква е реалната й цел. Тя беше едно тайнство, загадка и Готие имаше чувството, че колкото повече я опознава, толкова по-малко я разбира. Както при китайските кутии — отваряш една, а в нея намираш друга, и това се повтаряше отново и отново. Готие се гордееше, че познава хората и особено жените, затова се вбесяваше, че не знае абсолютно нищо за жената, с която живее и която обича. Предложи й да се оженят и тя отговори „Да, Арман“, но той разбираше, че за нея това не означава нищо, нищо повече от годежа й с Филип Сорел или Господ знае с колко други мъже в миналото й. Съзнаваше, че тази сватба никога няма да се състои. Когато беше готова, Ноел щеше да продължи по своя път.
Готие беше убеден, че всеки мъж, който я срещне, се опитва да я отведе в леглото си. Знаеше също така от приятелите си, които му завиждаха, че никой от тях не е успял.
— Късметлия си, негоднико — каза му един приятел, — сигурно си надарен като бик. Предложих й яхта, собствен замък с прислуга в Кап д’Антиб, а тя ми се изсмя.
Друг приятел — банкер — му рече:
— За първи път попадам на нещо, което не може да се купи с пари.
— Ноел ли?
Банкерът кимна.
— Да. Казах й да определи сама цената си. Тя отговори, че това не я интересува. С какво я държиш, приятелю?
И Арман Готие би искал да знае отговора на този въпрос.
Спомняше си как бе открил първата пиеса за нея. Прочете не повече от десетина страници и разбра, че точно това му трябва. Беше драма за жена, чийто съпруг е отишъл на война. Един ден в дома й се появява войник, който казва, че е приятел на мъжа й и са служили заедно на Източния фронт. После жената се влюбва във войника, без да знае, че е убиец психопат и че животът й е в опасност. Образът на жената беше превъзходен и Готие незабавно се съгласи да постави пиесата, при условие че Ноел Паж играе главната роля. Спонсорите не бяха склонни да дадат главната роля на неизвестна актриса, но се съгласиха да я прослушат. Готие побърза да съобщи добрата новина на Ноел. Беше дошла при него, защото искаше да стане звезда, и сега той щеше да изпълни желанието й. Казваше си, че това ще ги сближи истински, ще я накара истински да го обикне. Ще се оженят и тя ще бъде негова завинаги.
Но когато й го съобщи, Ноел просто го погледна и рече:
— Чудесно, Арман, благодаря ти — така както би му благодарила за точното време или за огънчето за цигарата й.
Готие дълго я наблюдава, съзнаваше, че у нея нещо е прекършено, че някакво нейно чувство е умряло или никога не е съществувало и никой никога не би могъл да я притежава. Разбираше го и все пак не можеше да повярва, защото виждаше едно красиво предано момиче, изпълняващо с радост всеки негов каприз, без да иска нищо в отплата. Готие я обичаше, затова отхвърли тези съмнения и започнаха да работят върху пиесата.
На прослушването Ноел беше блестяща и както очакваше Готие, получи ролята без никакви условия. Когато след два месеца в Париж се състоя премиерата, за една вечер Ноел се превърна в най-голямата звезда на Франция. Критиците бяха готови да се нахвърлят срещу пиесата и срещу Ноел, знаейки, че Готие е поверил главната роля на любовницата си — актриса без никакъв опит, а такова нещо не беше за изпускане. Но тя ги заплени напълно — търсеха нови суперлативи, за да опишат изпълнението и красотата й. Пиесата пожъна нечуван успех.