Всяка вечер след спектакъла гримьорната на Ноел се изпълваше с посетители. Тя приемаше всички — обущари, войници, милионери, продавачки — и се отнасяше към всички еднакво търпеливо и любезно. Готие я наблюдаваше изумен. „Сякаш е принцеса, която приема своите поданици“ — мислеше си той.
В продължение на година Ноел получи три писма от Марсилия. Късаше ги, без да ги отваря, и накрая те престанаха да идват.
През пролетта игра главната роля в един филм, режисиран от Арман Готие, след което се прочу още повече. Готие се чудеше на търпението й, когато даваше интервюта или я снимаха. Повечето звезди мразеха това и го правеха само заради рекламата или от самолюбие. Но Ноел не се вълнуваше от тези неща. Променяше темата на разговора, когато Готие я питаше защо не използва възможността да отиде на почивка в Южна Франция, а предпочита да остане в студения дъждовен Париж да позира до премала за „Матен“, „Птит Паризиен“ или „Илюстрасион“. И добре, че не знаеше истинската причина, защото щеше да бъде смаян. Основанията на Ноел бяха много прости.
Тя правеше всичко това заради Лари Дъглас.
Когато позираше за снимки, си представяше как някогашният й любовник взима списанието и я познава. Когато играеше в някой филм, виждаше как Лари Дъглас седи в киносалона в някоя далечна страна и я гледа. Ролите й бяха едно напомняне за него, вест от миналото, сигнал, който един ден ще го върне при нея, а това беше единственото, което Ноел искаше — да се върне при нея, за да го унищожи.
Благодарение на Кристиан Барбе досието й за Лари Дъглас непрекъснато набъбваше. Дребничкият детектив се премести в голям луксозен апартамент на улица „Рише“ близо до „Фоли Бержер“. Когато Ноел го посети в новата кантора за първи път, той се изхили на изненадата й и обясни:
— Евтино го взех. Кантората е била на евреин.
— Казахте, че имате новини за мен — рязко го пресече Ноел.
Самодоволната му усмивка изчезна.
— А, да.
Наистина имаше новини. Не беше лесно да получава информация от Англия под носа на нацистите, но намираше начини. Подкупваше моряци от неутрални кораби, които нелегално му пренасяха писма от една детективска агенция в Лондон. Но това беше само един от начините. Барбе апелираше към патриотизма на участниците във Френската съпротива, към хуманността на Международния червен кръст и към алчността на черноборсаджиите с връзки във Великобритания. На всички разправяше различна история и информацията продължаваше да тече.
Той вдигна доклада от бюрото си.
— Вашият приятел е бил свален над Ламанша — каза Барбе без предисловие.
С крайчеца на окото наблюдаваше Ноел, очакваше надменната й маска да рухне и изпитваше удоволствие от болката, която й причинява. Но изражението й изобщо не се промени. Тя го погледна и уверено каза:
— Спасили са го.
Барбе я гледаше облещен, преглътна и отговори от немай-къде:
— Е, да. Бил е прибран от британски спасителен кораб.
Чудеше се как би могла да знае.
Всичко в тази жена го объркваше, мразеше я като клиентка и се изкушаваше да се откаже от нея, но знаеше, че ще бъде глупаво.
Веднъж се опита да я сваля, намеквайки, че услугите му няма да бъдат толкова скъпи, ала Ноел го сряза така безцеремонно, че той се почувства недодялан простак. Никога нямаше да й го прости това. Един ден тази префърцунена кучка ще ми плати, обещаваше си Барбе.
Но сега Ноел стоеше в кантората му с израз на отвращение, изписан на красивото й лице, и Барбе бързешком продължи нататък, нетърпелив да се отърве от нея.
— Ескадрилата му е преместена в Къртън, Лицкълншир. Летят на изтребители „Хърикан“ и… — Ноел се интересуваше от друго.
— Годежът му с дъщерята на адмирала е разтурен, нали?
Изненадан, Барбе вдигна поглед и измънка:
— Да. Тя е разбрала за другите жени.
Сякаш Ноел вече беше чела сведенията. Омразата, която я свързваше с Лари Дъглас, беше толкова силна, че явно не можеше да му се случи нищо важно, без тя да го почувства. Ноел взе доклада на детектива и си тръгна. Вкъщи бавно го прочете, после внимателно го сложи при другите и ги заключи на тайно място.
Един петък след представление сваляше грима си, когато на вратата на гримьорната й се почука и влезе Мариюс — старият сакат портиер.
— Извинете, мис Паж, един господин помоли да ви донеса това.