Тя се вторачи в него, после попита:
— Това ли е всичко?
— Разбира се — изненадан отвърна Израел. — Защо?
Ноел отхвърли мисълта, която се въртеше в подсъзнанието й.
— Нищо. Защо искаше да ме видиш?
Той се наведе към нея и снижи глас.
— За да те помоля за една услуга. Един приятел…
В този миг вратата се отвори и четирима германски войници влязоха в бистрото. Водеше ги ефрейтор, който извика:
— Внимание! Проверка на документите за самоличност.
Израел Кац настръхна, сякаш надяна маска. Ноел видя как мушна дясната си ръка в джоба на дъждобрана. Хвърли поглед към тясното коридорче, което водеше към задния изход, но един от войниците вече го беше преградил. Тихо, но настоятелно Израел каза:
— Махни се от мен. Бързо излез навън.
— Защо? — поиска да знае Ноел.
Германците проверяваха документите на посетителите, седнали до изхода.
— Не задавай въпроси — нареди й той. — Просто тръгвай.
За миг Ноел се поколеба, после стана и се отправи към вратата. Войниците се насочваха към съседната маса. Израел бутна стола назад, за да си освободи място за действие. Това привлече вниманието на двама от войниците. Те се приближиха към него.
— Документите за самоличност.
Някак си Ноел разбра, че войниците търсят Израел, че той ще се опита да избяга и те ще го убият. Нямаше никакъв шанс.
Обърна се към него и викна:
— Франсоа! Ще закъснеем за театъра. Плати сметката и да вървим.
Войниците изненадани я погледнаха. Ноел тръгна обратно към масата. Ефрейтор Шулц застана пред нея. Беше русо двадесетгодишно момче с розови бузи.
— Този мъж с вас ли е, госпожице? — попита той.
— Разбира се! Нямате ли друга работа, та тормозите почтените френски граждани? — ядосано запита Ноел.
— Съжалявам, уважаема фройлайн, но…
— Не съм ви уважаема фройлайн! — сопна се Ноел. — Аз съм Ноел Паж. Аз съм звездата на театър „Вариете“, а този мъж ми е колега. Днес ще вечерям с моя добър приятел генерал Ханс Шайдер и когато му разкажа за вашето държание, той ще побеснее!
В очите на ефрейтора проблесна някакъв спомен, но Ноел не разбра дали се е сетил коя е, или се е уплашил от генерал Шайдер.
— Съжалявам, фройлайн — заекна той, — разбира се, че ви познавам. — Обърна се към Израел Кац, който седеше мълчалив с ръка в джоба на палтото си. — Но не познавам този господин.
— Щяхте да го познавате, ако ходехте понякога на театър, варвари такива — рече Ноел с язвително презрение. — Арестувани ли сме, или можем да си вървим?
Младият ефрейтор съзнаваше, че всички очи са насочени към него. Трябваше да вземе незабавно решение.
— Разбира се, че фройлайн и нейният приятел не са арестувани — отговори той. — Извинявам се, ако съм ви притеснил. Аз…
Израел Кац погледна войника и рече хладнокръвно:
— Навън вали, ефрейтор. Някой от вашите хора може ли да ни извика такси?
— Разбира се. Веднага.
Израел се качи с Ноел в таксито, а ефрейторът стоеше и гледаше как то потегля. Когато таксито спря на един светофар след три пресечки, Израел отвори вратата, стисна ръката на Ноел и изчезна в нощта, без да промълви и дума.
В седем часа вечерта Ноел влезе в гримьорната си в театъра, вътре я чакаха двама мъже. Единият беше младият немски ефрейтор от бистрото. Другият беше в цивилно облекло. Беше голобрад албинос с розови очи и приличаше на неоформено бебе. Беше прехвърлил тридесетте, лицето му беше кръгло като месечина. Гласът му беше тънък и почти смешно женствен, но в него имаше нещо неизразимо — убийствено и смразяващо.
— Госпожица Ноел Паж?
— Да.
— Аз съм полковник Курт Мюлер от Гестапо. Мисля, че познавате ефрейтор Шулц.
Ноел се обърна с безразличие към ефрейтора.
— Не, не мисля, че се познаваме.
— Днес следобед в кафенето — услужливо каза ефрейторът.
Ноел се обърна към Мюлер:
— Запознавам се с толкова много хора.
Полковникът кимна.
— Щом имате толкова приятели, сигурно ви е трудно да запомните всички, фройлайн.
Тя кимна.
— Точно така.
— Например този приятел, с когото сте били днес следобед. — Той млъкна, наблюдавайки очите на Ноел. — Казали сте на ефрейтор Шулц, че е ваш колега от театъра.
Ноел изненадана погледна мъжа от Гестапо.
— Ефрейторът сигурно не ме е разбрал правилно.
— Не, фройлайн — с негодувание се намеси ефрейторът, — вие казахте, че…
Полковникът се обърна и му хвърли смразяващ поглед. Ефрейторът затвори уста насред думата.
— Може би — любезно каза Курт Мюлер. — Това лесно може да се случи, когато човек разговаря на чужд език.