— Така е — бързо отвърна Ноел.
С крайчеца на окото видя, че лицето на ефрейтора почервеня от гняв, но той мълчеше.
— Извинявам се, че напразно ви безпокоихме — рече Курт Мюлер.
Ноел почувства, че раменете й се отпускат, и изведнъж осъзна колко е била напрегната.
— Моля ви, няма защо. Мога ли да ви предложа билети за представлението?
— Аз съм го гледал — отговори гестаповецът, — а ефрейтор Шулц вече си е купил билет. Но все пак благодаря.
Той тръгна към вратата, ала спря.
— Когато сте нарекли ефрейтор Шулц варварин, той решил тази вечер да си купи билет за вашето представление. Само че разглеждал снимките на актьорите във фоайето и не видял снимката на вашия приятел от кафенето. Тогава ми се обади.
Сърцето на Ноел заби бързо.
— Само за информация, госпожице, щом не е ваш колега, кой е той?
— Един… един приятел.
— Как се казва? — Тънкият глас все още беше тих, но в него се долавяше заплаха.
— Има ли значение? — попита Ноел.
— Приятелят ви отговаря на описанието на един престъпник, когото издирваме. Бил е забелязан около площад „Сен Жермен де Пре“ днес следобед.
Ноел стоеше и го гледаше, но умът й трескаво работеше.
— Името на вашия приятел? — настойчиво повтори полковник Мюлер.
— Аз… не го знам.
— А, значи е бил непознат?
— Да.
Студените му розови очи бяха впити в нейните.
— Седели сте с него. Попречили сте на войниците да проверят документите му. Защо?
— Съжалих го — каза Ноел. — Той се приближи към мен…
— Къде?
Ноел бързо прецени, че може би някой ги е видял да влизат заедно в бистрото.
— Пред кафенето. Каза ми, че войниците го търсят, защото е откраднал продукти за жена си и децата си. Стори ми се такова дребно престъпление, че аз… — Тя умоляващо погледна Мюлер. — Аз му помогнах.
Мюлер я изгледа, после възхитен кимна.
— Разбирам защо сте голяма звезда. — Усмивката му изчезна, а гласът му стана още по-тих: — Нека ви дам един съвет, мадмоазел Паж. Ние искаме да бъдем в добри отношения с французите. Искаме да бъдете не само наши съюзници, но и приятели. Ала всеки, който помага на врага ни, става наш враг. Ще заловим вашия приятел, госпожице, ще го разпитаме и обещавам ви — той ще проговори.
— Няма от какво да се страхувам — каза Ноел.
— Грешите. — Тя едва чуваше гласа му. — Трябва да се страхувате от мен. — Полковник Мюлер кимна на ефрейтора и тръгна към вратата. Обърна се още един път. — Ако разберете нещо за своя приятел, веднага ми се обадете. Ако не го направите…
Той й се усмихна. Двамата мъже излязоха.
Изтощена, Ноел се отпусна на един стол. Знаеше, че не е била убедителна, но я завариха съвсем неподготвена. Беше съвсем сигурна, че инцидентът е забравен. Сега си припомни някои от историите, които беше чувала за Гестапо, и леко потръпна. Ако хванат Израел Кац и той наистина проговори… Може да им каже, че са стари приятели и е излъгала, че не го познава. Но едва ли е толкова важно. Освен ако… Името, което й се въртеше в главата в кафенето, отново й хрумна.
Хлебарката.
След половин час, когато излезе на сцената, си наложи да не мисли за нищо друго освен за ролята. Публиката съумя да я оцени и я възнагради с изключителни овации. Тя още чуваше аплодисментите, когато се отправи към гримьорната и отвори вратата. На един стол седеше генерал Ханс Шайдер. Щом Ноел влезе, той се изправи и учтиво каза:
— Съобщиха ми, че тази вечер имаме уговорена вечеря.
Вечеряха във „Фрю Пердю“ край Сена на тридесетина километра от Париж. Дотам ги закара шофьорът на генерала в лъскава черна лимузина. Дъждът беше спрял и нощта беше хладна и приятна. Генералът не спомена за инцидента през деня, докато се хранеха. Отпърво Ноел понечи да му откаже, но реши, че трябва да разбере какво знаят германците и какви неприятности трябва да очаква.
— Днес следобед ми се обадиха от Главната квартира на Гестапо — рече генерал Шайдер. — Съобщиха ми, че сте казали на ефрейтор Шулц, че ще вечеряме заедно. — Ноел го гледаше и мълчеше. Той продължи: — Реших, че ще ви стане много неприятно, ако кажа „не“, а на мен ще ми бъде много приятно, ако кажа „да“. — Генералът се усмихна. — И ето ни тук.
— Толкова е смешно — започна Ноел. — Да помогнеш на един нещастен човек, който е откраднал някакви продукти…
— Недейте! — рязко я прекъсна генералът. Ноел го погледна изненадана. — Не правете грешката да смятате всички германци за глупаци. И не подценявайте Гестапо.
Ноел каза:
— Но аз нямам нищо общо с тях, генерале.
Той си играеше със столчето на чашата за вино.
— Полковник Мюлер подозира, че сте помогнали на един човек, когото той усилено търси. Ако е истина, може да имате големи неприятности. Полковник Мюлер нито прощава, нито забравя. — Шайдер я погледна и продължи внимателно: — Но, от друга страна, ако не се срещнете повече с този приятел, цялата история би могла да се забрави. Искате ли коняк?