— Да, моля — отвърна Ноел.
Той поръча две чаши бренди „Наполеон“.
— Откога живеете с Арман Готие?
— Сигурна съм, че знаете отговора на този въпрос — рече Ноел.
Генерал Шайдер се усмихна.
— Всъщност, да. Но исках да ви питам защо досега все отказвахте да вечеряте с мен? Заради Готие ли?
Ноел поклати глава.
— Не.
— Разбирам — рече той хладно.
В гласа му имаше нотка, която я изненада.
— Париж е пълен с жени — каза Ноел. — Можете да си изберете която искате, сигурна съм.
— Не ме познавате — тихо каза генералът. — Иначе нямаше да го кажете. В Берлин имам жена и дете. Много ги обичам, но вече над година не съм с тях и нямам представа кога пак ще ги видя.
— Кой ви е карал да идвате в Париж? — Ноел беше жестока.
— Не го казах, за да търся съчувствие. Просто исках да обясня нещо за себе си. Не съм склонен към случайни връзки. Когато ви видях за първи път на сцената, с мен се случи нещо. Изпитах силно желание да ви опозная. Бих искал да бъдем добри приятели.
Начинът, по който говореше, показваше спокойно достойнство.
— Не мога да ви обещая нищо — промълви Ноел.
Той кимна.
— Разбирам.
Естествено нищо не разбираше. Ноел нямаше намерение да се среща отново с него. Генерал Шайдер тактично смени темата. Разговаряха за актьорското изкуство и за театъра и Ноел беше изненадана от познанията му. Притежаваше еклектичен ум и дълбока интелигентност. Непринудено скачаше от тема на тема, изтъквайки, че имат еднакви интереси. Правеше го умело и Ноел се забавляваше. Беше се потрудил доста, за да проучи произхода й. Изглеждаше като типичен германски генерал в маслиненозелената си униформа — силен и властен, ала притежаваше някаква благост, която издаваше, че е съвсем различен човек, нещо интелектуално, присъщо на учените, а не на военните. Но все пак на лицето му имаше белег.
— Откъде ви е този белег? — попита го Ноел.
Той прокара пръст по дълбоката резка.
— Дублирах се преди много години — сви рамене Шайдер. — На немски го наричаме „славен белег“.
Обсъждаха нацистката философия.
— Ние не сме чудовища — заяви генералът. — И нямаме желание да владеем света. Но не смятаме да седим със скръстени ръце, докато продължават да ни наказват за война, която сме загубили преди повече от двадесет години. Версайският мирен договор беше едно заробване, от което германският народ най-после се освободи.
Разговаряха за окупацията на Париж.
— Вашите френски войници не са виновни, че завзехме града толкова лесно — рече генерал Шайдер. — Голяма част от отговорността трябва да падне върху Наполеон Трети.
— Шегувате се — възкликна Ноел.
— Съвсем сериозно говоря — увери я той. — По времето на Наполеон тълпите постоянно са използвали криволичещите заплетени улички на Париж за барикади и засади срещу неговите войници. За да прекрати това, той упълномощил барон Йожен-Жорж Осман да изправи улиците и да построи хубавите широки булеварди. Булевардите, по които навлязоха нашите войски. Боя се, че историята няма да спомене с добро Осман като съставител на градоустройствения план.
Когато след вечерята се отправиха към Париж, Шайдер я попита:
— Влюбена ли сте в Арман Готие?
Тонът му беше небрежен, но Ноел имаше чувството, че отговорът й ще бъде много важен за него.
— Не — бавно промълви тя.
Доволен, той кимна.
— Така си и знаех. Убеден съм, че мога да ви направя много щастлива.
— Толкова щастлива, колкото жена си ли?
За миг генерал Шайдер настръхна, като че бе получил удар, после се обърна към Ноел и я погледна.
— Мога да бъда добър приятел — тихо каза той. — Да се надяваме, че ние с вас никога няма да бъдем врагове.
Ноел се прибра почти в три часа сутринта. Арман Готие я чакаше силно развълнуван.
— Къде беше, по дяволите? — запита я той още на вратата.
— Имах ангажимент.
Очите й обходиха стаята. Тя изглеждаше така, сякаш през нея беше минал циклон. Чекмеджетата бяха отворени и съдържанието им — разпиляно из стаята. Гардеробите бяха обърнати наопаки, една лампа беше съборена, малката масичка — преобърната и със счупен крак.
— Какво е станало? — попита Ноел.
— Гестапо беше тук! За Бога, Ноел, какви си ги забъркала?
— Никакви.
— Защо тогава претършуваха всичко?
Ноел тръгна из стаята, като оправяше мебелите и усилено мислеше. Готие я сграбчи за раменете и я обърна към себе си.