— Искам да знам какво става.
Тя пое дълбоко дъх.
— Добре.
Разказа му за срещата си с Израел Кац, без да спомене името му, нито разговора с полковник Мюлер.
— Не съм сигурна, че моят приятел е Хлебарката, но е възможно.
Изумен, Готие се отпусна на един стол.
— Боже мой! — възкликна режисьорът. — Не ме интересува кой е той. Вече не искам да имаш нищо общо с него. Това може да унищожи и двама ни. И аз като теб мразя германците… — Той спря — не беше сигурен дали Ноел ги мрази или не. И отново поде: — Скъпа, докато германците са тук, трябва да живеем според изискванията им. Никой от нас не може да си позволи да се забърка с Гестапо. Този евреин — как каза е името му?
— Не съм ти го казала.
Той я гледа известно време.
— Бил ли ти е любовник?
— Не, Арман.
— Държиш ли на него?
— Не.
— Добре тогава — каза Готие и като че ли му олекна. — Няма защо да се безпокоим. Не могат да те обвинят заради една случайна среща. Ако не се виждаш повече с него, всичко ще се забрави.
— Разбира се — промълви Ноел.
На следващата вечер, когато Ноел тръгна към театъра, след нея вървяха двама гестаповци.
От този ден беше следена непрекъснато. В началото всичко започна като предусещане, сякаш някой я гледаше. Ноел се обръщаше и сред тълпата зърваше младеж с тевтонски вид, облечен цивилно, който като че ли не я забелязваше. По-късно това чувство се връщаше — този път беше друг младеж с тевтонски вид. Всеки път беше различен и въпреки че бяха цивилни, сякаш бяха с биеща на очи униформа — в тях се долавяха презрение, превъзходство и жестокост.
Ноел не казваше на Готие какво става, защото не виждаше смисъл да го безпокои. Посещението на Гестапо много го беше изнервило. Той говореше само за това, какво могат да направят германците с кариерата му, с кариерата на Ноел, ако поискат, и Ноел разбираше, че е прав. Беше достатъчно човек да прегледа вестниците, за да види, че нацистите не знаят пощада за враговете си. Генерал Шайдер няколко пъти й предаваше съобщения по телефона, но Ноел не му се обади. Не желаеше нацистите да й бъдат врагове, ала не желаеше да й бъдат и приятели. Реши, че ще бъде като Швейцария — неутрална. Хора като Израел Кац трябваше сами да се погрижат за себе си. Ноел беше любопитна какво ли е щял да иска той от нея, но нямаше намерение да се забърква.
Половин месец след срещата й с Израел Кац във вестниците на първа страница се появи съобщение, че Гестапо е заловил група саботьори, ръководени от Хлебарката. Ноел внимателно изчете всички съобщения, но никъде не се споменаваше дали е заловен и той. Припомни си лицето на Израел Кац, когато германците се приближаваха към него, и беше сигурна, че никога не би им се дал жив. „Разбира се, всичко това сигурно са мои фантазии, а Кац е просто безобиден дърводелец, както ми каза“ — мислеше си. Но ако беше така, защо тогава Гестапо толкова се интересуваше от него? Той ли е Хлебарката? Заловили ли са го, или е успял да избяга? Ноел се приближи до прозореца, който гледаше към авеню „Мартини“. Две черни фигури стояха под една улична лампа и чакаха. Какво? Ноел започна да чувства паниката, обхванала и Готие, но същевременно изпитваше и гняв. Спомни си думите на полковник Мюлер: „Трябва да се страхувате от мен.“ Това беше предизвикателство. Ноел усещаше, че Израел Кац отново ще я потърси.
Съобщението дойде на другата сутрин най-неочаквано от портиера им, дребен седемдесетгодишен човек със сълзящи очи и съсухрено лице. Долните му зъби липсваха, затова, когато говореше, почти не му се разбираше. Ноел извика асансьора; старецът я чакаше вътре в него. Тръгнаха заедно надолу и преди да стигнат до фоайето, той промърмори:
— Тортата, която сте поръчали за рождения ден, е готова в пекарната на улица „Паси“.
Ноел го изгледа, замисли се дали е чула правилно, после рече:
— Не съм поръчвала никаква торта.
— Улица „Паси“ — упорито повтори той.
И Ноел изведнъж разбра. Пак нямаше да направи нищо, ако не беше видяла двамата агенти на Гестапо, които я чакаха на отсрещната страна на улицата. Следяха я като престъпник! Двамата мъже разговаряха. Още не я бяха видели. Ядосана, Ноел се обърна към портиера:
— Къде е задният изход?
— Оттук, госпожице.
Тя го последва по един коридор, надолу по няколкото стъпала към приземието и излезе на пресечката. След три минути вече седеше в такси на път за срещата с Израел Кац.
Пекарницата се намираше в западнал квартал средна ръка и имаше съвсем обикновен вид. Табелата на витрината беше поолющена. Ноел отвори вратата и влезе. Дребна дундеста жена в безупречно бяла престилка я поздрави и попита: