— Защо?
— Вероятно защото войниците няма да бъдат достатъчно убедителни, ако играят сами себе си.
— Точно в стила на армията.
— Днес следобед имах дълъг разговор с генерал Матюс. Сигурно сто пъти употреби думата „привлекателност“. Ето това искат да популяризират. Започват голяма кампания за набиране на кадри сред елитните младежи на Америка. Това ще бъде един от първите им удари.
— Каква ще бъде моята задача? — попита Катерин.
— Просто да се погрижиш всичко да върви гладко. Ти ще имаш последната дума. Имаш резервация за самолета до Лос Анджелис за девет часа утре сутрин.
Катерин кимна.
— Добре.
— Ще ти липсвам ли?
— Знаеш, че да — отговори тя.
— Ще ти донеса подарък.
— Не искам никакви подаръци. Само се върни жив и здрав. — Катерин се поколеба. — Обстановката се влошава, нали, Бил?
Той кимна.
— Да, мисля, че скоро ще се включим във войната.
— Ужасно е.
— Ще бъде още по-ужасно да не участваме — тихо рече Фрейзър. — Англия се измъкна при Дюнкерк като по чудо. Ако сега Хитлер реши да премине Ламанша, англичаните едва ли ще успеят да го спрат.
Мълчаливо допиха кафето и той плати сметката.
— Искаш ли да дойдеш тази нощ при мен? — попита я.
— Тази вечер — не — отговори Катерин. — Утре и двамата ще ставаме рано.
— Добре.
Той я остави в апартамента й и докато се приготвяше да си легне, Катерин се запита защо не е отишла при Бил преди заминаването му.
Не намери отговор.
Въпреки че никога не беше ходила там, Катерин беше израсла в Холивуд. Беше прекарала стотици часове в тъмните киносалони, потънала във вълшебните сънища, произвеждани във филмовата столица на света, и винаги щеше да бъде благодарна за тези щастливи мигове.
Когато самолетът й кацна на летище Бърбанк, я обзе вълнение. Лимузина я чакаше, за да я откара до хотела. Докато пътуваха по слънчевите широки улици, първото, което й направи впечатление, бяха палмите. Беше чела за тях, беше ги виждала на снимки, но истински те я поразиха. Виждаше ги на всяка крачка — издигаха се високо в небето, долната част на тъничките им стволове беше оголена, на върха бяха красиви и свежи. В средата на всяко дърво имаше кръг от клонки, подаващи се като мръсна фуста под зелена пачка на балерина.
Минаха покрай огромно здание, което приличаше на фабрика. Над входа имаше голяма табела „Уорнър Брадърс“, а под нея — „Съчетават добрите филми с високото гражданско съзнание“. Колата отмина портала, Катерин си припомни Джеймс Кагни в „Ягодова блондинка“ и Бет Дейвис в „Мрачна победа“ и щастливо се усмихна.
Профучаха край стадиона, който отвън изглеждаше огромен, завиха по Хайланд Авеню и продължиха на запад по Холивуд Булевард. Минаха покрай „Грауманс Чайниз“ и настроението на Катерин се повиши. Сякаш бе срещнала двама стари приятели. Шофьорът зави по Сънсет Булевард и се отправи към хотел „Бевърли Хилс“.
— Хотелът ще ви хареса, госпожице. От най-добрите в света е.
Положително беше един от най-красивите, които Катерин беше виждала. Намираше се на север от Сънсет, заслонен в полукръг от палмови дървета и заобиколен от големи градини. Алеята се извиваше грациозно към входа на хотела, боядисан в нежнорозово. Усмихнатият млад заместник-директор настани Катерин в пищно бунгало сред градината зад главната сграда на хотела. На масата имаше букет цветя от управата на хотела и голям, по-красив букет с картичка, на която пишеше: „Бих искал да сме заедно. С обич, Бил.“
Заместник-директорът й предаде три телефонни съобщения — все от Алън Бенджамин — бяха й казали, че той е постановчик на учебния филм. Докато четеше картичката от Бил, телефонът иззвъня. Тя изтича, вдигна слушалката и нетърпеливо рече:
— Бил?
Оказа се, че е Алън Бенджамин.
— Добре дошли в Калифорния, мис Алегзандър — долетя писклив глас от слушалката. — Обажда се ефрейтор Алън Бенджамин — постановчик на този малък панаир.
Ефрейтор. Тя очакваше, че са възложили такава задача на капитан или на полковник.
— Утре започваме снимките. Казаха ли ви, че вместо войници ще използваме актьори?
— Чух такова нещо — отвърна Катерин.
— Ще започнем снимките в девет часа сутринта, ако можете да дойдете до осем, бих искал да ги видите. Вие знаете предпочитанията на военновъздушните сили.
— Добре — бодро отвърна Катерин.
Нямаше ни най-малка представа какви са предпочитанията на военновъздушните сили, но предполагаше, че ще бъде достатъчно да използва здравия си разум и да подбере типажи, които да приличат на летци.