Когато към седем часа вечерта Катерин си тръгваше от снимачната площадка, към нея се приближи един от асистентите с плик в ръка.
— Вие ли сте поръчали това, мис Алегзандър? — попита той.
Беше фактура, на която пишеше:
Униформа — един брой (капитан)
Шест лентички от ордени (разнородни)
Шест медала (разнородни)
Име на актьора: Лорънс Дъглас
(За сметка на Катерин Алегзандър — „Метро Голдуин Майер“)
Пламнала, Катерин вдигна поглед и отвърна:
— Не!
— Какво да им кажа? — гледаше я той.
— Кажете им, че ще платя за медалите, ако му ги присъдят посмъртно!
След три дни снимките на филми приключиха. На другия ден Катерин прегледа предварителния монтаж и го одобри. Филмът не би спечелил някаква награда, но беше прост и убедителен. Том О’Брайън беше свършил добра работа.
В събота сутринта Катерин се качи на самолета за Вашингтон. Никога дотогава не се бе радвала толкова, че си заминава. В понеделник сутрин вече беше в кабинета си и се опитваше да разчисти работата, натрупала се по време на отсъствието й.
Точно преди обедната почивка Ани — секретарката й — позвъни:
— Мистър Лари Дъглас от Холивуд, за наша сметка. Ще се обадите ли?
— Не! — отсече тя. — Кажи му, че — няма значение, сама ще му го кажа. — Пое дълбоко дъх и натисна бутона. — Мистър Дъглас?
— Добро утро. — Гласът му се лееше като сироп. — Едвам успях да ви открия. Не обичате ли рози?
— Мистър Дъглас — започна Катерин. Гласът й трепереше от гняв. Пое дъх и продължи: — Мистър Дъглас, обичам розите. Но вие не ми харесвате. Нищо у вас не ми харесва. Ясно ли е?
— Вие не знаете нищо за мен.
— Знам повече, отколкото бих искала. Мисля, че сте страхлив и жалък, и не желая повече да ми се обаждате.
Трепереща тя тресна слушалката, очите й се насълзиха от гняв. Как смее! Кога най-после ще се върне Бил!
След три дни по пощата Катерин получи снимка на Лари Дъглас с размери десет на дванадесет инча. Беше надписана: „На шефа с любов, от Лари.“
Ани разгледа снимката с благоговение и възкликна:
— Господи, нима е истински?
— Фалшификация — отвърна Катерин. — Истинска е само фотохартията.
Тя безжалостно накъса снимката на парчета. Ани я гледаше втрещена.
— Жалко. Не съм виждала такъв мъж на живо.
— В Холивуд има декори, които се състоят само от фасада, без фундамент — мрачно рече Катерин. — Това е нещо подобно.
През следващите две седмици Лари Дъглас много пъти се обади по телефона. Катерин нареди на Ани да му каже да не се обажда повече и да не си прави труда да я уведомява за обажданията му. Една сутрин, докато й диктуваше, Ани я погледна и рече извиняващо се:
— Казахте ми да не ви безпокоя за обажданията на мистър Дъглас, но той пак позвъни и ми се стори много отчаян и… някак си объркан.
— Наистина е объркан — хладно каза Катерин — и ако си умна, няма да се опитваш да му помогнеш.
— Наистина ми се струва очарователен.
— Цар е на сладникавите ласкателства.
— Зададе ми много въпроси за вас. — Тя срещна погледа на Катерин и бързо добави: — Разбира се, не съм му казала нищо.
— Постъпила си много умно, Ани.
Катерин продължи да диктува, но мислите й бяха другаде. Светът сигурно беше пълен с такива като Лари Дъглас. Това я караше да оцени по-високо Бил Фрейзър.
Той се завърна в събота сутринта и Катерин отиде да го чака на летището. Наблюдаваше го как минава през митницата и се насочва към изхода, където стоеше тя. Щом я видя, лицето му светна.
— Кати — викна той, — каква изненада! Не очаквах, че ще ме посрещнеш.
— Нямах търпение — усмихна се тя и го прегърна поривисто, което го накара да я погледне озадачен.
— Липсвах ли ти?
— Повече, отколкото мислиш.
— Как беше Холивуд? — попита той. — Добре ли мина?
Тя се поколеба.
— Добре. Останаха много доволни от филма.
— Така чух и аз.
— Бил, вземи ме с теб другия път, когато заминеш — каза тя.
Трогнат и доволен, той я погледна.
— Дадено. Липсваше ми. Много мислих са теб.
— Така ли?
— Обичаш ли ме?
— Много, мистър Фрейзър.
— Аз също те обичам — каза той. — Хайде да го отпразнуваме довечера.
— Чудесно — усмихна се тя.
— Ще вечеряме в „Джеферсън клъб“.
Тя откара Фрейзър до дома му.
— Трябва да се обадя на хиляда места — обясни той. — Искаш ли да се срещнем в клуба в осем часа?
— Чудесно.
Катерин се върна в жилището си, изпра и изглади някои дрехи. Всеки път, когато минаваше покрай телефона, очакваше да позвъни, но той мълчеше. Мислеше, че Лари Дъглас се е опитвал да изкопчи информация за нея от Ани, и откри, че скърца със зъби. Може би трябваше да каже на Фрейзър да даде името на Дъглас за мобилизация. „Не, не си струва труда — рече си тя. — Вероятно ще го отхвърлят като развратник.“ Изми си косата, позволи си лукса дълго да полежи във ваната и тъкмо се сушеше, когато телефонът иззвъня. Приближи се и го вдигна.