— Катерин, това е капитан Лорънс Дъглас. Лари, това е мис Алегзандър — Катерин.
Тъмните очи на Лари Дъглас я гледаха подигравателно.
— За мен е огромно удоволствие, мис Алегзандър — сериозно рече той.
Катерин отвори уста, но внезапно осъзна, че не би могла да каже нищо. Фрейзър я наблюдаваше, очакваше я да заговори. Тя едва успя да кимне. Не се доверяваше на гласа си.
— Лари, ще седнеш ли при нас? — попита Фрейзър.
Лари погледна Катерин и скромно продума:
— Ако сте сигурни, че няма да ви преча…
— Разбира се, че не. Сядай.
Лари седна до Катерин.
— Какво ще пиеш? — попита Фрейзър.
— Скоч, със сода — отвърна Лари.
— И за мен същото — дръзко рече Катерин. — И да бъде двойно.
Фрейзър изненадан я погледна.
— Не мога да повярвам.
— Нали каза, че искаш да ме научиш на лоши навици? Струва ми се, че мога да започна още сега.
Фрейзър поръча питиетата, обърна се към Лари и поде:
— Генерал Тери ми разказа за някои от твоите подвизи — както във въздуха, така и на земята.
Катерин гледаше втренчено Лари, зашеметена се опитваше да се ориентира.
— Тези медали… — продума тя.
— Да? — той я гледаше наивно.
Катерин преглътна.
— Къде сте ги получили?
— Спечелих ги на панаир — сериозно отвърна Лари.
— Хубав панаир! — засмя се Фрейзър. — Лари беше водач на Американската ескадрила в Британските кралски военновъздушни сили. Убедиха го да оглави база за изтребители във Вашингтон, за да подготви нашите момчета за бой.
Катерин се обърна към Лари и го изгледа. Той великодушно й се усмихваше, очите му играеха. Като на филмова лента пред Катерин изплува всяка дума при първата им среща. Беше му наредила да свали пагоните си на капитан и медалите и той весело се беше съгласил. Беше се държала самодоволно и надменно и го беше нарекла страхливец! Идеше й да се пъхне под масата.
— Да беше ме предупредил, че ще си дойдеш — поде Фрейзър, — щях да ти подготвя угоено теле! Щяхме да организираме голямо празненство в чест на завръщането ти.
— Предпочитам така — отвърна Лари. Той погледна Катерин, която отвърна очи, не можа да издържи погледа му. Лари невинно продължи: — Всъщност те търсих, когато бях в Холивуд. Чух, че правиш някакъв учебен филм за военновъздушните сили.
Той млъкна, запали цигара и внимателно духна клечката.
— Отидох на снимачната площадка, но не те намерих.
— Трябваше да замина за Лондон — каза Фрейзър. — Катерин беше там. Изненадан съм, че двамата не сте се срещнали.
Катерин вдигна поглед към Лари. Той я гледаше развеселен. Сега беше моментът тя да спомене случилото се. Да го разкаже на Фрейзър и да се посмеят заедно като на забавен анекдот. Но думите просто заседнаха на гърлото й.
Лари й даде няколко мига, после каза:
— Снимачната площадка беше претъпкана от хора, просто не сме се видели.
Мразеше го, че й се притичва на помощ и двамата се превръщат в съзаклятници срещу Фрейзър.
Когато донесоха питиетата, бързо пресуши своето и поиска още. Това щеше да бъде най-ужасната вечер в живота й. Нямаше търпение да се махне оттам, да се махне от Лари Дъглас.
Фрейзър го разпитваше за преживелиците му през войната и Лари ги разправяше като нещо леко и забавно. Очевидно не приемаше сериозно нищо. Беше повърхностен човек. И все пак в името на справедливостта Катерин ще не ще, признаваше, че повърхностен човек няма да отиде доброволец в Кралските военновъздушни сили и да стане герой, сражавайки се срещу Луфтвафе. Противно на логиката тя го мразеше още повече за това, че е герой. Не можеше да разбере собственото си отношение и потъна в тежки мисли при третото си двойно уиски. Имаше ли значение дали е герой или нехранимайко? После осъзна, че щом е негодник, попада в определена категория, с която тя на бърза ръка ще се справи. Замаяна от алкохола, седеше и слушаше разговора на двамата мъже. Лари говореше с пламенен ентусиазъм, с такава осезаема жизненост, която сякаш се пресягаше и я докосваше. Сега й се струваше, че е най-изпълненият с живот мъж, когото е виждала. Изпитваше чувството, че той никога не бяга от живота, че изцяло му се отдава и се подиграва на тези, които се страхуват, като нея. Едва докосна храната си. Нямаше представа какво яде. Срещна погледа на Лари и сякаш той вече й беше любовник, сякаш вече си принадлежаха — разбираше, че това е безумие. Беше като циклон, като природно бедствие и всяка жена, попаднала във вихъра, щеше да бъде унищожена. Лари й се усмихваше.
— Май изключихме мис Алегзандър от разговора — поде учтиво той. — Убеден съм, че тя е по-интересна от нас двамата, взети заедно.
— Грешите — изпелтечи Катерин. — Водя много скучен живот. Работя с Бил. — Щом го изрече, осъзна как е прозвучало и се изчерви. — Не исках да кажа това, исках…