— Разбирам какво искахте да кажете — поде Лари. Тя го мразеше. Той се обърна към Бил. — Къде я намери?
— Имах късмет — сърдечно продума Бил. — Голям късмет. Ти още ли не си женен?
— Коя ще ме вземе? — сви рамене Лари.
„Копеле такова!“ — помисли си Катерин. Огледа залата. Половин дузина жени бяха зяпнали Лари — някои по-прикрито, някои, без да се крият. Той беше като сексуален магнит.
— Как са английските момичета? — дръзко го попита Катерин.
— Бива ги — учтиво отговори той. — Е, аз нямах много време за това. Бях зает с полетите.
„На друг ги разправяй тези! — помисли си Катерин. — Басирам се, че не е останала и една девственица в радиус на сто мили от теб!“ На глас изрече:
— Съжалявам тези момичета. Не знаят какво са изпуснали.
Тонът й беше по-хаплив, отколкото възнамеряваше. Фрейзър я гледаше, озадачен от грубостта й.
— Кати — промълви той.
— Хайде да пием още по едно — бързо се намеси Лари.
— Мисля, че на Катерин това й стига — отвърна Фрейзър.
— Не е вярно — поде Катерин и с ужас установи, че не може да изговаря ясно думите. — Май е по-добре да се прибера.
— Както кажеш! — Фрейзър се обърна към Лари. — Катерин по принцип не пие.
— Сигурно е развълнувана от срещата ви — рече Лари.
Катерин искаше да вземе чаша вода и да я плисне по него. По-малко беше го ненавиждала като негодник. Сега го мразеше повече. И не знаеше защо.
Когато се събуди на следващата сутрин, беше убедена, че има най-тежкия махмурлук, познат в историята на медицината. Сякаш имаше най-малко три глави и всички пулсираха в различен ритъм. Беше жива мъка да лежи неподвижна в леглото, но когато се опита да се движи, стана още по-лошо. Докато лежеше и се бореше с гаденето, в съзнанието й изплува цялата вечер и болката се усили. Глупаво обвиняваше Лари Дъглас за махмурлука си, защото ако не беше той, тя нямаше да пие нищо. С болка обърна глава и погледна часовника до леглото. Беше се успала. Чудеше се дали да продължи да лежи, или да извика „Бърза помощ“. Внимателно се надигна от смъртното си ложе и се завлече до банята. Влезе под душа и пусна студена вода, която зашиба тялото й. Викаше на глас, докато водата я обливаше, но щом спря душа, се чувстваше по-добре. „Не добре — рече си внимателно Катерин, — просто по-добре.“
След четиридесет и пет минути вече седеше на бюрото си. Секретарката й Ани влезе развълнувана.
— Познайте какво има! — каза тя.
— Тази сутрин няма да мога — прошепна Катерин, — моля те, бъди добра и говори по-тихо.
— Вижте! — Ани й посочи сутрешния вестник. — Това е той!
Снимката на Лари Дъглас в униформа безочливо й се усмихваше от първа страница. Над нея пишеше: „Американец, герой от Кралските военновъздушни сили, се завръща във Вашингтон, за да оглави ново поделение изтребители.“ Следваше репортаж в две колони.
— Нали е вълнуващо! — извика Ани.
— Ужасно — каза Катерин и запокити вестника в кошчето за боклук. — Може ли да продължим работа?
Изненадана, Ами я погледна.
— Съжалявам, мислех, че ще ви заинтересува, нали ви е приятел.
— Не ми е приятел — поправи я Катерин. — По-скоро ми е враг. — Тя видя изражението на Ани. — Може ли да оставим мистър Дъглас?
— Разбира се — озадачена продума Ани. — Казах му, че според мен ще бъдете доволна.
Катерин я зяпна.
— Кога?
— Когато се обади тази сутрин. Обажда се три пъти.
Катерин направи усилие да говори небрежно.
— Защо не ми каза?
— Помолихте да не ви казвам, когато се обажда.
Секретарката гледаше Катерин, лицето й изразяваше объркване.
— Остави ли някакъв номер?
— Не.
— Добре. — Катерин си припомни лицето му, големите му, тъмни шеговити очи. — Добре — повтори твърдо тя.
Продиктува няколко писма и когато. Ани излезе от стаята, отиде до кошчето за боклук и извади вестника. Прочете написаното за Лари дума по дума. Той беше ас — беше свалил осем немски самолета. Самият него два пъти го бяха сваляли над Ламанша. Тя позвъни на Ани.
— Ако мистър Дъглас се обади отново, ще говоря с него.
Настъпи кратка пауза.
— Да, мис Алегзандър.
В края на краищата нямаше защо да бъде груба с него. Просто щеше да му се извини за държанието си в студията и да го помоли да не й се обажда. Тя щеше да се омъжи за Уилям Фрейзър.
През целия следобед чакаше Лари да звънне. До шест часа той не се обади. „Защо да се обажда? — питаше се Катерин. — Сега сваля шест момичета наведнъж. Имаш късмет. Да се хванеш с него, е като да отидеш на масаж. Взимаш си номерче и чакаш да ти дойде редът.“ Когато си тръгваше, рече на Ани: