— Кати?
Тя се обърна и го погледна бавно и мързеливо.
— Да? — Дори собственият й глас й се стори по-дълбок, по-зрял.
— Би ли извадила ноктите си от гърба ми?
Изведнъж осъзна, че ги беше впила в плътта му.
— О, извинявай! — възкликна тя.
Опита се да прегледа гърба му, но Лари хвана ръката й и я привлече по-близо до себе си.
— Няма значение. Щастлива ли си?
— Щастлива ли?
Устните й започнаха да треперят и за свой ужас Катерин се разплака. Силни ридания разтърсваха тялото й. Лари я държеше в обятията си и успокояващо я гледаше, докато бурята отмина.
— Съжалявам — каза тя. — Не знам какво ми стана.
— Може би си разочарована?
Катерин го погледна, готова да протестира, но видя, че той се шегува. Отново я прегърна и започна да я люби. Беше още по-невероятно. После лежаха и той й говореше, но тя не чуваше. Стигаше й само звукът на неговия глас, нямаше значение какво казва. Знаеше, че за нея никога не може да съществува друг мъж. И знаеше, че този мъж никога не може да принадлежи само на една жена, че тя сигурно повече няма да го види, че за него е просто поредното завоевание. Осъзна, че гласът му е замлъкнал и той я наблюдава.
— Не чу и дума от това, което ти казах.
— Извинявай — каза тя, — мечтаех.
— Би трябвало да се чувствам засегнат — укори я Лари. — Интересува те само моето тяло.
Катерин погали мускулестите му загорели гърди и стомах.
— Не съм експерт — рече тя, — но май ще свърши работа. — Тя се усмихна. — То вече свърши добра работа.
Искаше й се да го попита дали му е доставила удоволствие, но се страхуваше.
— Красива си, Кати.
Тя потръпна от радост при тези думи, но в същото време се почувства и засегната. Всичко, което й казваше, вече хиляди пъти го беше казвал на други жени. Питаше се как ли ще се раздели с нея. „Обади ми се някога.“ Или „Ще ти се обадя някой път.“ Може би дори щеше да поиска да се видят още един-два пъти, преди да се прехвърли на друга. Е, сама си беше виновна. Знаеше в какво се забърква. „Хвърлих се в тази история с широко отворени очи и крака. Каквото и да стане, не бива никога да обвинявам него.“
Той я прегърна и силно я притисна до себе си.
— Знаеш ли, че си изключително момиче, Кати?
„Знаеш ли, че си изключително момиче — Алис, Сюзън, Маргарет, Пеги, Лана.“
— Почувствах го още щом те видях първия път. Към никоя досега не съм изпитвал подобно чувство.
Джанет, Ивлин, Рут, Джорджия… до безкрайност.
Тя зарови глава в гърдите му, защото не се доверяваше на гласа си, и силно го прегърна, като се прощаваше с него наум.
— Гладен съм — каза Лари. — Знаеш ли какво ми се иска?
Катерин се усмихна.
— Да, разбира се.
Лари се ухили и я попита:
— Знаеш ли, че си, сексуална маниачка?
Тя го погледна.
— Благодаря.
Отведе я под душа и го пусна. Взе една найлонова шапка от закачалката на стената и я сложи на главата, прибирайки косата й.
— Ела — дръпна я под силната водна струя.
Взе сапун и се зае да насапунисва тялото й. Започна от врата, продължи по ръцете, бавно обиколи гърдите й, слезе надолу към корема и бедрата. Тя почувства възбуда в слабините си, взе сапуна и започна да масажира Лари по гърдите, корема и надолу между краката. Усети как той се възбужда. Разтвори краката й и проникна в нея; Катерин отново изпадна в опиянение, потъна сякаш в бурен поток, изпълнена от същата непоносима радост, докато не започна да вика от истинско щастие.
После те се облякоха, качиха се в колата и заминаха за Мериланд, където намериха малко ресторантче, което все още работеше, и си поръчаха омар и шампанско.
В пет часа сутринта Катерин се обади вкъщи на Уилям Фрейзър. Стоеше заслушана в телефонните сигнали на осемдесет мили от нея и най-после чу сънения глас на Фрейзър:
— Ало…
— Здравей, Бил. Обажда се Катерин.
— Катерин! Цяла вечер се опитвах да се свържа с теб. Къде си? Добре ли си?
— Добре съм. В Мериланд съм с Лари Дъглас. Току-що се оженихме.
8.
НОЕЛ
Париж, 1941 година
Кристиан Барбе беше нещастен. Плешивият дребен детектив седеше на бюрото с цигара между потъмнелите си изпочупени зъби и унило съзерцаваше папката пред себе си. Информацията в нея щеше да му струва един клиент. Продаваше услугите си на Ноел Паж на безбожни цени, но беше тъжен не само заради загубата на тези доходи. Щеше да му липсва самата клиентка. Мразеше Ноел Паж, но тя беше най-вълнуващата жена, която беше срещал. Барбе си градеше зловещи фантазии за Ноел, така че тя винаги се оказваше във властта му. Сега бе изпълнил задачата си и никога вече нямаше да види Ноел. Остави я да чака в приемната, докато се опитваше да измисли как да изстиска още малко пари от нея, за да удължи случая. Стигна до извода, че е невъзможно. Въздъхна, подуши цигарата, отиде до вратата и я отвори. Ноел седеше на дивана от черна изкуствена кожа и докато Барбе я разглеждаше, сърцето му за миг спря. Беше несправедливо една жена да бъде толкова красива.