— Добър ден, мадмоазел — рече той. — Заповядайте.
Тя влезе грациозно като манекен. За Барбе беше изгодно да има прочута клиентка като Ноел Паж и той не се смущаваше да споменава често името й. Това привличаше клиенти, а Барбе не беше човек, който страда от етични принципи.
— Моля, седнете! — посочи той един стол. — Мога ли да ви предложа коняк, аперитив?
В някои от фантазиите си напиваше Ноел и тя го молеше да я прелъсти.
— Не — отвърна тя. — Дошла съм за материалите.
Тая кучка можеше да изпие поне една чаша с него на раздяла!
— Да — каза Барбе. — Всъщност имам няколко новини. — Пресегна се през бюрото и се престори, че изучава досието, което вече знаеше наизуст. — Първо — осведоми я той, — вашият приятел е бил повишен в капитан и е бил прехвърлен в Сто тридесет и първа ескадрила, където са му поверили командването. Базата е в Колтисол, Дъкстфорд, в Кембриджшир. Летели са на — Барбе говореше преднамерено бавно, знаеше, че техническата страна не я интересува — изтребители „Хърикан“ и „Спитфайър II“ после са преминали на „Марк V“. След това…
— Няма значение — нетърпеливо го прекъсна Ноел. — Къде е той сега?
Барбе очакваше този въпрос.
— В Съединените щати.
Видя реакцията й, преди тя да се овладее, и това му достави диво задоволство.
— Във Вашингтон — продължи той.
— В отпуска ли е?
Барбе поклати глава.
— Не. Освободен е от Британските кралски военновъздушни сили. Капитан е във Военновъздушните сили на Съединените щати.
Дебнеше я как ще възприеме информацията, но Ноел не даваше израз на чувствата си. Ала Барбе все още не беше свършил. Вдигна с дебелите си пожълтели пръсти изрезка от вестник и я подаде на Ноел.
— Мисля, че това ще ви заинтересува.
Видя как Ноел настръхва, сякаш вече знаеше какво ще прочете. Изрезката беше от „Ню Йорк Дейли Нюс“. Заглавието гласеше: „Ас от войната се жени“, над него имаше снимка на Лари Дъглас и невестата му. Ноел дълго я гледа, после протегна ръка за останалите документи в папката. Кристиан Барбе сви рамене, пъхна всички документи в един плик и й го подаде. Понечи да отвори уста за прощалното си слово, когато Ноел каза:
— Ако нямате съдружник във Вашингтон, намерете. Искам да ми докладвате всяка седмица.
Тя си тръгна, а Кристиан Барбе остана да зяпа след нея съвсем объркан.
Когато се прибра вкъщи, Ноел отиде в спалнята, заключи вратата и извади изрезките от плика. Подреди ги на леглото пред себе си и започна да ги разглежда. На снимката Лари беше същият, какъвто го помнеше. Образът му в съзнанието й даже беше по-ясен, отколкото във вестника, защото Лари беше по-жив в нейните представи, отколкото в действителност.
Не минаваше ден, без Ноел да преживее миналото с Лари. Сякаш много отдавна бяха играли заедно в една пиеса и тя можеше по желание да преживява отново отделни сцени — днес една, утре друга, така че спомените бяха винаги живи и свежи.
Насочи вниманието си към невестата на Лари. Видя хубаво, младо интелигентно лице с усмивка на устните. Лицето на врага. Лице, което трябва да бъде унищожено, така, както ще бъде унищожен и Лари.
Ноел седя заключена със снимката цял следобед.
След часове Арман Готие почука на вратата, но тя му каза да се маха. Той чакаше в дневната, загрижен какво ли ще бъде настроението й, но когато най-после се появи, Ноел изглеждаше необичайно жива и весела, сякаш беше получила някаква добра новина. Не обясни нищо, а той я познаваше достатъчно добре, за да подпитва.
Вечерта след театъра се люби с него с необуздана страст, която му напомни първите им дни. По-късно Готие лежеше и се опитваше да разбере красивото момиче, почиващо си до него, но не намираше обяснение.
През нощта Ноел Паж сънува полковник Мюлер. Плешивият албинос я изтезаваше с нагорещено желязо, жигосваше пречупени кръстове в плътта й. Непрекъснато и задаваше въпроси, но гласът му беше толкова тих, че Ноел не го чуваше, той продължаваше да притиска в тялото й нажеженото желязо — изведнъж на масата лежеше Лари, който крещеше от болка. Ноел се събуди, обляна в студена пот, със силно сърцебиене и запали нощната лампа. Опита се да се успокои, запали с треперещи пръсти цигара. Замисли се за Израел Кац. Кракът му беше ампутиран с брадва и въпреки че тя не го беше виждала след онзи следобед в пекарната, от портиера научи, че е жив, но много слаб. Ставаше все по-трудно да бъде укриван, а самият той беше безпомощен. Издирваха го все по-усилено. Час по-скоро трябваше да бъде изведен от Париж. Наистина Ноел не беше направила нищо, заради което Гестапо да я арестува — поне засега. Дали този сън не бе поличба, предупреждение да не помага на Израел Кац? Тя лежеше в леглото и си спомняше как той й беше помогнал при аборта. Беше й помогнал да убие детето на Лари. Беше й дал пари, беше й помогнал да си намери работа. Мнозина мъже бяха направили за нея много повече, но Ноел не се чувстваше задължена към тях. Всеки един, включително и баща й, беше искал нещо от нея и тя беше заплатила за всичко, което някога бе получавала. Израел Кац никога не поиска нищо от нея. Трябваше да му помогне.