— Да.
— Ами ако се сприятели с германски офицер? — предложи Елер.
Ноел се обърна към него, но той избягна погледа й.
— Да.
— Добре тогава. Нека си уреди среща с офицера и отидат да прекарат неделята извън Париж. Приятели могат да уредят героят да се скрие в багажника на колата. Офицерът трябва да бъде много влиятелен, за да не проверяват колата му.
— Но ако багажникът е заключен, героят няма ли да се задуши? — попита Ноел.
Албер Елер замислено отпи глътка вино.
— Не е задължително. — Пет минути шушука нещо на Ноел и когато свърши, рече: — Желая ти успех!
Пак не я погледна.
Рано на другата сутрин Ноел телефонира на генерал Шайдер. Обади се телефонистка, след няколко мига я свързаха с адютанта и най-накрая със секретаря на генерала.
— Кой се обажда, моля?
— Ноел Паж — отговори тя за трети път.
— Съжалявам, но генералът е в съвещание и не може да бъде безпокоен.
Ноел се поколеба.
— Да се обадя ли по-късно?
— Той ще бъде в съвещание през целия ден. Предлагам ви да му напишете писмо, в което да изложите проблема.
Ноел се замисли и на устните й се появи иронична усмивка.
— Няма значение — каза тя. — Просто му съобщете, че съм се обаждала.
След един час телефонът й иззвъня. Беше генерал Шайдер.
— Прощавайте — извини се той. — Този идиот ми предаде съобщението едва сега. Щях да ги предупредя да ви свържат, но изобщо не съм предполагал, че ще ми се обадите.
— Аз би трябвало да се извиня — рече Ноел. — Знам колко сте зает.
— Моля ви. Какво мога да направя за вас?
Ноел се колебаеше, подбирайки думите.
— Спомняте ли си какво ми говорихте онази вечер?
Настъпи кратка пауза.
— Да.
— Много мислих за вас, Ханс. Бих искала да се видим.
— Ще вечеряте ли с мен довечера? — В гласа му прозвуча внезапно нетърпение.
— В Париж — не — отвърна Ноел. — Искам да бъдем заедно, но далеч оттук.
— Къде? — попита генерал Шайдер.
— Искам да бъде някое по-специално място. Знаете ли къде е Етрата?
— Не.
— Това е прекрасно малко село на около сто и петдесет километра от Париж, близо до Хавър. Там има спокойно старо ханче.
— Звучи чудесно, Ноел. Но не е лесно да се измъкна точно сега — заоправдава се той, — по средата на…
— Разбирам — прекъсна го Ноел с леден тон. — Може би друг път.
— Почакайте! — Настъпи дълга пауза. — Кога можете да заминете?
— В събота вечер след представлението.
— Ще уредя нещата — каза генералът. — Можем да стигнем със самолет до…
— Защо да не пътуваме с кола? — предложи Ноел. — Толкова е приятно.
— Както искате. Ще ви взема от театъра.
Ноел бързо премисли.
— Трябва да отскоча до къщи, за да се преоблека. Не можете ли да ме вземете от дома?
— Както искате, мила моя. До събота вечер.
Петнадесет минути по-късно Ноел говореше с портиера. Той я слушаше и клатеше глава в енергичен протест.
— Не, не, не! Ще кажа на нашия приятел, мадмоазел, но той няма да се съгласи. Да не е глупак! Все едно да иде да търси работа в главната квартира на Гестапо.
— Няма начин да не успеем — увери го Ноел. — Измисли го най-големият мозък на Франция.
Когато следобед излезе от жилището си, тя забеляза подпрян на стената мъж, който се правеше, че е погълнат от вестника си. Ноел тръгна в свежия зимен въздух, той се изправи и я последва на дискретно разстояние. Ноел се разхождаше бавно и спокойно по улиците, спирайки пред всяка витрина.
Пет минути след като излезе от сградата, се появи портиерът, огледа се, за да се увери, че не е наблюдаван, после извика такси и даде адреса на един магазин за спортни стоки в Монмартр.
След два часа докладва на Ноел:
— Ще ви бъде доведен в събота вечер.
В събота вечер след представлението полковник Курт Мюлер от Гестапо я чакаше зад кулисите. Тя усети тръпка на страх. Планът за бягство беше изчислен до секундата и нямаше място за закъснение.
— Гледах изпълнението ви, фройлайн Паж — каза полковник Мюлер. — Ставате все по-добра.
Звукът на тихия му тънък глас живо й напомни съня.
— Благодаря, полковник. Извинете, трябва да се преоблека.
Ноел се отправи към гримьорната, но Мюлер тръгна с нея.
— Ще дойда с вас.
Тя влезе в гримьорната. Албиносът без коса я следваше отблизо. Той се настани в едно кресло. За миг Ноел се поколеба, после започна да се съблича. Мюлер я наблюдаваше с безразличие. Тя знаеше, че е хомосексуалист, което я лишаваше от ценно оръжие — нейната сексуалност.
— Едно пиленце ми прошепна в ухото, че тази вечер той ще се опита да избяга — рече полковник Мюлер.