— Съжалявате ли, Ханс?
— Не, разбира се. Но все пак се питам — защо в провинцията?
— Казах ви.
— А, да — продума генерал Шайдер, — по-романтично е. Още нещо, което ме озадачава. Мисля, че сте реалистка, а не романтичка.
— Какво искате да кажете? — попита Ноел.
— Нищо — небрежно отговори генералът. — Просто мисля на глас. Обичам да решавам загадки, Ноел. С времето ще разбера тайната ви.
Тя сви рамене.
— Веднъж решена, загадката вече не е интересна.
— Ще видим. — Той остави чашата. — Да тръгваме ли?
Ноел взе празните чаши.
— Само да ги сложа в мивката.
Докато отиваше към кухнята, генерал Шайдер я наблюдаваше. Ноел беше една от най-красивите и привлекателни жени, които беше виждал, и той щеше да я има. Това не означаваше обаче, че е глупав или сляп. Тя искаше нещо от него. Шайдер смяташе да разбере какво. Полковник Мюлер го предупреди, че по всяка вероятност Ноел помага на опасен враг на райха, а полковник Мюлер много рядко грешеше. Ако беше прав, може би тя разчиташе на закрилата на генерал Шайдер. Ако беше така, изобщо не познаваше германския военен дух, а още по-малко него. Той щеше да я предаде на Гестапо, без да му мигне окото, но преди това щеше да получи своето. Очакваше с нетърпение уикенда.
Ноел излезе от кухнята. На лицето й беше изписано безпокойство.
— Колко чанти отнесе шофьорът? — попита тя.
— Две — отвърна Шайдер. — Една чанта и едно тоалетно куфарче.
Тя направи гримаса.
— О, Боже, съжалявам, Ханс, но е забравил втората чанта. Нямаше нищо против, нали?
Генералът я гледаше, когато тя отиде до телефона, вдигна слушалката и каза:
— Моля, помолете шофьора пак да се качи. Имам още багаж. — Ноел остави слушалката. — Нищо, че заминаваме само за уикенда, искам да ви доставя удоволствие — усмихна се тя.
— Ако искате да ми доставите удоволствие, не са ви нужни много дрехи — рече генерал Шайдер. Погледна снимката на Арман Готие върху пианото. — Знае ли хер Готие, че заминавате с мен?
— Да — излъга Ноел.
Арман беше в Ница на среща с продуцента на един филм и тя не виждаше основание да го тревожи със своите планове.
На вратата се позвъни, Ноел отиде и я отвори. Беше капитанът.
— Разбрах, че имало още една чанта?
— Да — отвърна, извинявайки се Ноел. — В спалнята е.
Капитанът кимна и отиде там.
— Кога трябва да се върнете в Париж? — попита генерал Шайдер.
— Ще ми се да остана колкото може по-дълго. Ще се върнем в понеделник следобед. Така ще имаме два дни.
Капитанът се показа от спалнята.
— Извинете, фройлайн. Как изглежда чантата?
— Голяма кръгла синя кутия — отвърна Ноел и се обърна към генерала. — В нея имам нова рокля, която все още не съм обличала. Пазех я за вас.
Тя бъбреше колкото да прикрие безпокойството си. Капитанът отново влезе в спалнята, но след няколко мига се появи и рече:
— Съжалявам, но не мога да я намеря.
— Оставете на мен. — Ноел влезе в спалнята и започна да търси в шкафовете. — Сигурно тази идиотка, прислужничката, я е прибрала някъде.
Тримата претърсиха всички шкафове в апартамента.
Накрая генералът откри кутията в шкафа в антрето. Вдигна я и каза:
— Май е празна.
Ноел бързо отвори кутията. В нея нямаше нищо.
— О, тази глупачка сигурно е наблъскала красивата ми нова рокля в чантата с другите дрехи. Дано не се развали. — Тя въздъхна отчаяно. — И вие ли имате такива проблеми с прислугата в Германия?
— Мисля, че навсякъде е едно и също — отвърна генерал Шайдер.
Внимателно наблюдаваше Ноел. Тя се държеше странно — говореше твърде много. Жената усети погледа му.
— Карате ме да се чувствам като гимназистка. Не си спомням да съм се вълнувала толкова.
Генерал Шайдер се усмихна. Значи това било! Или тя играеше някаква игра? Ако е така, скоро щеше да разбере. Погледна часовника си.
— Ако не тръгнем, ще пристигнем много късно.
— Готова съм — каза Ноел.
Наум се молеше да са готови и другите.
Когато слязоха във фоайето, там беше портиерът с бледо като вар лице. Ноел се запита дали нещо не се е объркало. Погледна го за някакъв сигнал, за знак, но преди той да й отвърне, генералът я хвана за ръка и я поведе навън.
Лимузината му беше паркирана точно пред вратата. Багажникът беше затворен. Улицата беше пуста. Шофьорът се спусна и отвори задната врата на колата. Ноел се обърна да погледне портиера, но генералът застана пред нея и й попречи. Нарочно ли? Жената хвърли поглед към затворения багажник, но той не й говореше нищо. Щяха да изминат часове, преди да разбере дали планът й е успял, и напрежението щеше да е непоносимо.
— Добре ли сте? — Генерал Шайдер се взираше в нея.