Тя почувства, че нещо не е наред. Трябваше да намери извинение да се върне във фоайето, да остане няколко секунди насаме с портиера. Пресилено се усмихна.
— Току-що си спомних. Ще ми се обади един приятел. Трябва да оставя съобщение…
Генерал Шайдер здраво я стисна за ръката.
— Вече е късно — усмихна се той, — отсега нататък трябва да мислите само за мен.
И я повече към колата. След миг вече бяха на път.
Пет минути, след като лимузината на генерал Шайдер замина, пред сградата изскърцаха спирачките на черен мерцедес и от него изскочиха полковник Мюлер и още двама гестаповци. Полковник Мюлер бързо огледа улицата.
— Заминали са.
Втурнаха се във фоайето и позвъниха на портиера. Той се появи на вратата със стреснато изражение.
— Какво…
Полковник Мюлер го изблъска назад в малкото му жилище.
— Фройлайн Паж! — грубо викна той. — Къде е?
— Тя… тя замина — рече той.
— Знам, глупак такъв! Питах те къде!
Портиерът безпомощно поклати глава.
— Нямам представа, мосю. Зная само, че замина с един офицер.
— Не каза ли къде да я търсят?
— Не, мосю. Мадмоазел Паж не споделя такива неща с мен.
Полковник Мюлер изгледа свирепо стареца и се обърна.
— Не са стигнали далеч — рече той на своите хора. — Свържете се час по-скоро с всички постове по шосетата. Кажете им, че щом пристигне колата на генерал Шайдер, трябва да я задържат и незабавно да ми се обадят!
Поради късния час нямаше голямо движение. Колата на генерал Шайдер зави по западния път, който излизаше от Париж покрай Версай. Минаха през Мант, Вернон, Гайон и след двадесет и пет минути наближиха главния кръстопът, от който тръгваха шосетата за Виши, Хавър и Лазурния бряг.
Ноел имаше чувството, че е станало чудо. Щяха да излязат от Париж, без да ги спрат. Колкото и да бяха педантични, германците не бяха в състояние да проверяват всички пътища, излизащи от града. Точно си го помисли, и от тъмното изникна пост. В средата на пътното платно мигаха червени светлини, а зад тях напряко беше спрян германски военен камион. Отстрани имаше половин дузина германски войници и две френски полицейски коли. Лейтенант от немската армия махна на лимузината да спре и се приближи към шофьора.
— Слез и си покажи документите!
Генерал Шайдер отвори задния прозорец, подаде глава и раздразнено рече:
— Генерал Шайдер. Какво става тук, по дяволите?
Лейтенантът удари токове.
— Извинете, генерале, не знаех, че е вашата кола.
Генералът хвърли поглед към барикадата.
— Какво има?
— Наредено ни е да проверяваме всички превозни средства, напускащи Париж, хер генерал. Всички изходи на града са блокирани.
Генералът се обърна към Ноел.
— Проклето Гестапо. Съжалявам, скъпа.
Ноел почувства, че пребледнява като мъртвец, беше благодарна, че в колата е тъмно. Когато проговори, гласът й беше спокоен.
— Няма значение.
Мислеше за багажника. Ако планът й е успял, Израел Кац беше там и след миг щеше да бъде заловен. А също и тя.
Германецът, лейтенант, се обърна към шофьора.
— Моля, отворете багажника.
— Там е само багажът ни — възропта капитанът. — Лично аз го сложих.
— Съжалявам, капитане. Имам категорична заповед да бъде проверявано всяко превозно средство, излизащо от Париж. Отворете го.
Като мърмореше под нос, шофьорът отвори вратата и тръгна да слиза. Мисълта на Ноел трескаво препускаше. Трябваше да намери начин да ги спре, без да буди подозрения. Шофьорът вече беше слязъл от колата. Нямаше време за губене. Ноел хвърли бърз поглед на генерал Шайдер. Той беше присвил очи и ядосано стискаше устни. Жената се обърна към него и наивно попита:
— Да слизаме ли, Ханс? Ще ни претърсват ли?
Почувства как тялото му се напрегна от гняв.
— Чакай! — Гласът на генерала изплющя като камшик. — Качвай се в колата — нареди той на шофьора. Обърна се към лейтенанта с изпълнен с гняв глас: — Кажете на тези, които ви дават заповеди, че те не важат за генералите в германската армия. Не се подчинявам на заповеди на лейтенант. Махнете барикадата от пътя ми.
Злочестият лейтенант зяпна гневното лице на генерала, удари токове и каза:
— Слушам, генерал Шайдер.
Даде знак на шофьора на камиона и той изтегли машината от пътя.
— Карай! — нареди генералът.
И колата полетя в нощта.
Ноел бавно се отпусна на седалката, усети как напрежението я напуска. Кризата беше преминала. Искаше й се да знае дали Израел Кац е в багажника. И дали е жив.
Генерал Шайдер се обърна към Ноел и тя почувства, че той все още кипи от гняв.
— Извинявам се — уморено продума Шайдер. — Това е странна война. Понякога трябва да се напомня на Гестапо, че войната се води от армията.