Собственикът ги отведе на маса в ъгъла и двамата мъже помогнаха на Ноел да се отпусне на един стол.
— Много ли ви боли? — попита генерал Шайдер.
— Малко — отвърна тя и сложи ръка върху неговата.
— Не се безпокойте, няма да позволя това да развали прекарването ни, Ханс.
В момента, когато Ноел и генерал Шайдер седяха в кафенето, полковник Мюлер с двама от неговите хора вече навлизаха в покрайнините на Хавър. Местният полицейски капитан беше вдигнат от сън и чакаше гестаповците пред участъка.
— Един полицай е видял колата на генерала — каза той. — Паркирана е на кея.
По лицето на полковник Мюлер се мярна задоволство.
— Заведете ме там — заповяда той.
След пет минути автомобилът на Гестапо с полковник Мюлер, двамата му сътрудници и полицейския капитан спря до лимузината на генерал Шайдер на кея. Мъжете слязоха и заобиколиха колата. Тъкмо тогава генерал Шайдер, Ноел и шофьорът излизаха от бистрото. Шофьорът пръв забеляза мъжете при колата и забърза към тях.
— Какво става? — попита Ноел и почувства как през нея премина студена тръпка: в далечината бе разпознала фигурата на полковник Мюлер.
— Не знам — отвърна генерал Шайдер и с широки крачки се отправи към лимузината. Ноел куцукаше след него.
— Какво правите тук? — попита той полковник Мюлер, който стоеше до колата.
— Съжалявам, че ще наруша почивката ви — грубо отвърна полковникът, — но се налага да проверя багажника на колата ви, генерале.
— Там е само нашият багаж.
Ноел отиде при тях. Забеляза, че телферът е изчезнал. Генералът и гестаповците се гледаха на кръв.
— Настоявам, генерале. Имам основание да вярвам, че търсен враг на Третия райх, когото издирваме, се крие вътре и вашата гостенка му е съучастничка.
Генерал Шайдер му хвърли дълъг поглед, после се обърна към Ноел.
— Не знам за какво става дума — твърдо рече тя.
Очите на генерала се спуснаха към глезена й, той решително се обърна към шофьора.
— Отвори го.
— Слушам, генерале.
Очите на всички бяха приковани в багажника. Шофьорът хвана ръчката и я завъртя. Ноел почувства, че й прималява. Капакът бавно се отвори.
Багажникът беше празен.
— Някой е откраднал багажа ни! — възкликна шофьорът.
От гняв лицето на полковник Мюлер стана на петна.
— Измъкнал се е!
— Кой се е измъкнал? — запита генералът.
— Хлебарката! — беснееше полковник Мюлер. — Един евреин на име Израел Кац. Бил е изведен от Париж в багажника на тази кола.
— Това е невъзможно — отвърна генерал Шайдер. — Багажникът беше затворен плътно. Щял е да се задуши.
Полковник Мюлер разгледа багажника и се обърна към един от сътрудниците си.
— Влез вътре!
— Слушам, господин полковник!
Мъжът послушно се сви в багажника. Полковник Мюлер плътно го затвори и погледна часовника си. Изминаха четири минути, в които всички стояха мълчаливи, потънали в мислите си. Ноел имаше чувството, че е минала цяла вечност, когато полковник Мюлер най-после отвори капака на багажника. Мъжът вътре беше в безсъзнание. Генерал Шайдер се обърна презрително към полковник Мюлер.
— Ако в този багажник е имало някой — заяви той, — значи са извадили трупа му. Мога ли да направя още нещо за вас, полковник?
Офицерът от Гестапо поклати глава, не можеше да си намери място от гняв и безсилие. Генерал Шайдер рече на шофьора си:
— Да тръгваме!
Помогна на Ноел да се качи в колата и потеглиха към Етрата, оставяйки групичката мъже назад в далечината.
Полковник Курт Мюлер заповяда кеят да бъде незабавно претърсен, но чак следващия следобед откриха във варел в ъгъла на запустял склад празна кислородна бутилка. Предишната вечер от Хавър за Кейптаун беше отплавал товарен кораб, ала той вече се намираше в открито море. Няколко дни по-късно изчезналият багаж се появи в бюрото за намерени вещи на Гар дю Нор в Париж.
А Ноел и генерал Шайдер прекараха уикенда в Етрата и се върнаха в Париж късно следобед в понеделник за вечерното представление в театъра.
9.
КАТЕРИН
Вашингтон, 1941 — 1944 година
Катерин напусна работа сутринта, след като се ожениха с Лари. Деня, когато се върна във Вашингтон, Фрейзър я покани на обяд. Изглеждаше измъчен, изпит и състарен. Катерин усети пристъп на съжаление към него, но това беше всичко. Седеше срещу един висок, симпатичен непознат, към когото беше привързана, но вече й беше невъзможно да си представи, че е смятала да се омъжи за него. Фрейзър тъжно й се усмихна.
— Значи вече си омъжена дама.
— Най-омъжената на света.
— Стана много неочаквано. Жалко, че нямах шанс да се включа в надпреварата.