Докато обядваха с Бил Фрейзър, Катерин му каза:
— Искам да работя. Искам да помогна с нещо.
Той я погледна, после кимна.
— Има нещо тъкмо за теб, Катерин. Правителството смята да пусне военни облигации. Защо не се заемеш с координацията?
След половин месец Катерин започна работа — зае се да организира продажбата на военните облигации от прочути личности. Беше й се сторило смешно, но се бе излъгала. Знаменитостите бяха като деца — нетърпеливи и ентусиазирани да помогнат, но я се опитай да ги хванеш за нещо конкретно! Често вината не беше тяхна — снимките на някой филм се отлагаха или се удължаваха. Катерин непрекъснато пътуваше между Вашингтон, Холивуд и Ню Йорк. Свикна внезапно да заминава и да събира набързо багажа си. Запозна се с много звезди.
— Наистина ли се запознахте с Кари Грант? — питаше я секретарката й, когато тя се връщаше от Холивуд.
— Обядвахме заедно.
— Толкова ли е чаровен, както разправят?
— Ако можеше да пакетира и продава чара си, щеше да е най-богатият човек в света — заяви Катерин.
Всичко стана постепенно, почти неусетно. Преди половин година Бил Фрейзър й беше споменал, че Уолас Търнър има проблеми с една от рекламите, по които беше работила Катерин. Тя вложи повече хумор и клиентите останаха много доволни. След няколко седмици Бил помоли Катерин отново да помогне и докато се усети, тя вече прекарваше половината от времето си в рекламната агенция. Отговаряше за реклами, които даваха страхотен резултат. Фрейзър й отпусна голяма заплата и процент от печалбата. В деня преди Коледа дойда по обяд в кабинета й. Всички си бяха тръгнали, Катерин довършваше някаква работа, възникнала в последния момент.
— Забавно ли ти е? — попита той.
— Вадя си хляба — усмихна се тя сърдечно и прибави: — Не мога да се оплача. Благодаря ти, Бил.
— Няма защо да ми благодариш. Изкарваш си всеки долар, че и повече. За това искам да поговорим. Предлагам ти да ми станеш съдружница.
Катерин го погледна изненадана.
— Съдружница ли?
— Половината от приходите от последната половин година спечелихме благодарение на теб.
Фрейзър не каза нищо повече, само седеше и я гледаше замислено. Тя разбра, че за него това има голямо значение.
— Съгласна съм, съдружнико! — каза му.
Лицето му светна.
— Не мога да ти опиша колко се радвам.
Фрейзър й подаде плахо ръка. Катерин поклати глава, бутна ръката му, прегърна го и го целуна по бузата.
— Щом вече сме съдружници, значи мога да те целуна — закачливо рече тя.
Изведнъж почувства, че Бил я притисна. Сложи пръсти върху устните му.
— Не казвай нищо! Да оставим нещата такива, каквито са.
— Знаеш, че съм влюбен в теб.
— Аз също те обичам — сърдечно отвърна тя и си помисли: „Семантика.“ Разликата между „И аз те обичам“ и „Влюбен съм в теб“ беше като бездънна пропаст.
Фрейзър се усмихна.
— Няма да те притеснявам, обещавам. Уважавам чувствата ти към Лари.
— Благодаря, Бил. — Катерин се поколеба. — Не знам дали те успокоява, но ако за мен би имало друг мъж, щеше да си ти.
— Много утешително — усмихна се той. — Няма да заспя цяла нощ.
10.
НОЕЛ
Париж, 1944 година
През последната година Арман Готие престана да споменава за женитба. В началото бе чувствал превъзходство над Ноел. Сега обаче беше точно обратното. Когато даваха интервюта за вестниците, въпросите бяха отправяни към Ноел. Където и да отидеха, Ноел беше атракцията, той се явяваше допълнение.
Като любовница Ноел беше безупречна. Продължаваше да се грижи за него, посрещаше гостите му, заради нея той беше мъжът, на когото завиждаха най-много във Франция. Но всъщност нямаше и миг покой — разбираше, че Ноел не му принадлежи, че никога няма да бъде негова и един ден ще изчезне от живота му точно тъй своенравно, както се беше появила. Изтръпваше при спомена какво бе преживял, когато тя го напусна. Противно на инстинкта си, противно на ума, опита и познанията си за жените беше влюбен до полуда в Ноел. Тя беше единственото нещо, на което държеше в живота. Нощем лежеше буден и измисляше изненади, за да я зарадва, и ако успееше, биваше възнаграден с усмивка, целувка или спонтанна любовна нощ. Щом Ноел погледнеше към друг мъж, Готие ревнуваше, но бе достатъчно разумен, за да го прави на въпрос. Веднъж тя цялата вечер говори с известен лекар и Готие се вбеси. Ноел изслуша тирадата му и тихо рече: