Когато двамата с баща й останаха сами, той простена:
— Омаха! Басирам се, че там няма дори свястна бръснарница.
Но Катерин знаеше, че той се преструва заради нея. И със, и без свястна бръснарница баща й нямаше друг избор. Накрая животът го беше хванал в капана си. Тя се питаше как ли ще му се отрази, ако се установи на постоянна скучна работа с определено работно време. Щеше да е като уловена волна птица, блъскаща крилата си в стените на клетката, загиваща в пленничество. А тя трябваше да се прости с университета „Нортуестърн“. Беше кандидатствала за стипендия, но не получи отговор. Следобед баща й се обади на брат си, за да му каже, че приема предложението.
На другата сутрин Катерин отиде при директора да го уведоми, че ще се мести в Омаха. Той стоеше прав зад бюрото си и преди тя да проговори, й каза:
— Честито, Катерин, спечелила си пълна стипендия за университета „Нортуестърн“.
Вечерта двамата с баща й обсъдиха всичко подробно и накрая решиха, че той ще се премести в Омаха, а Катерин ще отиде в „Нортуестърн“ и ще живее на общежитие. И така след десет дни тя изпращаше баща си на гара „Ла Сал Стрийт“. Изпитваше силно чувство на самотност и тъга от раздялата с човека, когото обичаше най-много, и в същото време с нетърпение очакваше влакът да потегли, приятно развълнувана от мисълта, че за първи път ще бъде свободна и ще живее свой собствен живот. Стоеше на перона и гледаше баща си, притиснал лице до прозореца за последен поглед — занемарен, но хубав мъж, който все още искрено вярваше, че един ден светът ще му принадлежи.
На връщане от гарата Катерин се засмя на глас — беше се сетила, че за да замине за Омаха на работа, от която крайно се нуждаеше, баща й си е купил билет за единично спално купе.
Денят на записването в университета беше ужасно вълнуващ. За Катерин той имаше особено значение, което не можеше да опише с думи. Това беше ключът, който щеше да отвори вратите към всички мечти и неопределени амбиции, отдавна бушуващи в нея. Тя огледа огромната зала, в която стотици студенти чакаха на опашка за записване, и си помисли: „Един ден всички вие ще ме познавате. Ще казвате: «Следвах заедно с Катерин Алегзандър.»“ Тя записа максимално допустимия брой учебни предмети. Настани се в общежитието и същия ден си намери работа като касиерка следобедна смяна в „Руст“ — популярна закусвалня срещу университета. Заплатата й беше петнадесет долара седмично и въпреки че с тях не би могла да си позволи никакъв лукс, щяха да й стигат за учебници и неотложни нужди.
Към средата на втори курс Катерин реши, че сигурно е единствената девственица в целия университет. Като малка беше долавяла откъслечни моменти от разговорите на възрастните по сексуални въпроси. Струваше й се нещо чудесно и много се страхуваше, че ще свърши, докато тя стане достатъчно голяма, за да изпита удоволствие от него. Сега излизаше, че май е имала право. Поне що се отнасяше лично до нея. Всички в университета говореха само за секс — в общежитието, в учебните зали, в банята и в „Руст“. Откровеността на разговорите стъписваше Катерин.
— Джери е невероятен. Като Кинг Конг е.
— Имаш предвид члена му или ума му?
— Не се иска ум, сладурче, снощи изживях шест оргазма.
— Излизала ли си с Ърни Робинс? Не е едър, но си го бива.
— Алекс ми определи среща довечера. Някой да има сведения за него?
— Алекс е тъпак. Не си пилей времето. Миналата седмица ме заведе на плажа, смъкна ми гащите и започна да ме опипва. Аз също се опитах, но не можах да му го намеря.
Смях.
Катерин смяташе тези разговори за просташки и отвратителни, но гледаше да не изпусне нито дума. Беше като упражнение по мазохизъм. Докато момичетата описваха сексуалните си преживявания, Катерин си представяше, че е в леглото с някое момче, което я любеше диво и необуздано. Чувстваше физическа болка в слабините си и притискаше силно юмруци към бедрата си, причинявайки си страдание, за да забрави другата болка. Мислеше си: „Боже мой, ще си умра девствена. Единствената деветнадесетгодишна девственица в университета «Нортуестърн». По дяволите, сигурно в целите Съединени щати! Дева Катерин. Църквата ще ме обяви за светица и веднъж годишно ще палят свещи в моя чест. Какво ли ми има? — питаше се тя и сама си отговаряше: — Ще ти кажа. Просто никой не те е поканил, а за играта трябват поне двама. Такива са правилата.“
Най-споменаваното име в сексуалните разговори на момичетата беше Рон Питърсън. Той беше приет в „Нортуестърн“ със стипендия като спортист и тук беше също така популярен, както и в гимназията. Избраха го за председател на първокурсниците. Катерин го видя още първия учебен ден в час по латински. Изглеждаше дори по-добре, отколкото в гимназията — тялото му се беше наляло, лицето му беше придобило сурова нехайна зрелост. След часа той тръгна към нея и сърцето й силно заби.