Още като малък непрекъснато смяташе. Знаеше колко са стъпалата към Партенона, знаеше колко минути трябва да върви до училище, колко са корабите в пристанището в определени дни. Времето беше цифра, разделена на части, и Демирис се научи да не го пилее. В резултат на това, без да полага особени усилия, успяваше да постигне много. Беше изключително организиран, това при него бе инстинкт, който се задействаше автоматично дори и в най-дребното. Всичко се превръщаше в игра, в която той се мереше по съобразителност с околните.
Съзнаваше, че е по-умен от мнозина, ала не страдаше от излишна суета. Когато някоя красива жена беше готова да легне с него, той нито за миг не се ласкаеше от мисълта, че го е харесала като външност или като човек, но не допускаше това да го безпокои. Светът беше тържище, хората бяха или купувачи, или продавачи. Демирис знаеше, че някои жени са привлечени от парите му, други — от властта му и малко, изключително малко — от ума и въображението му.
Почти всички, с които се срещаше, искаха от него нещо: дарение с благотворителна цел, финансиране на проект или просто властта, която носеше неговото приятелство. Демирис изпитваше удоволствие от предизвикателството да открива какво точно целят хората. Аналитичният му ум се отнасяше скептично към привидната истина, в резултат на което той не вярваше на нищо и на никого.
На репортерите, които описваха житието му, беше разрешено да виждат само неговата сърдечност и очарование, изтънчения, любезен светски мъж. Изобщо не подозираха, че под тази външност се крие убиец, уличен побойник, който по инстинкт ще ти пререже гърлото.
При древните гърци думата „справедливост“ често е била синоним на „отмъщение“, а за Демирис и двете се бяха превърнали в мания. Той помнеше всяка нанесена му обида и я връщаше стократно на нещастниците, спечелили си омразата му. Те дори не разбираха какво ги е сполетяло: с математическия си ум Демирис си играеше на строго възмездие, като търпеливо измисляше сложни капани и плетеше мрежи, в които в крайна сметка се хващаха жертвите му.
Шестнадесетгодишен, се впусна в първото си начинание заедно с един по-възрастен мъж, Спирос Николас. Хрумна му да отворят на доковете сергия и да продават топла храна на хамалите от нощната смяна. Беше събрал половината пари за начинанието, но когато започнаха да печелят, Николас го принуди да напусне и продължи сам. Демирис се примири безропотно със съдбата си и се зае с друго. Следващите двадесет години Спирос Николас се захвана с пакетирането на месо и забогатя. Беше се оженил, имаше три деца и беше един от най-видните мъже в Гърция. През това време Демирис търпеливо изчакваше Николас да създаде малката си империя. Когато прецени, че Николас е постигнал достатъчно голям успех и е най-щастлив, Демирис нанесе удара си.
Бизнесът му процъфтяваше, Николас възнамеряваше да купи ферми, за да отглежда сам добитъка, и да отвори верига от магазини за месо. Трябваше му огромна сума. Константин Демирис притежаваше банката, с която работеше Николас, и тя го насърчи да вземе голям кредит при много изгоден лихвен процент. Тъкмо по средата на разширението банката изведнъж поиска да изплати полиците. Когато той объркан възрази, че не може да го стори, банката незабавно заведе дело за просрочен кредит. Вестниците, които притежаваше Демирис, раздуха историята на първите си страници и другите кредитори също направиха постъпки върху имуществото на Николас да бъде наложен запор. Той се обърна към трети банки, които отпускаха кредити, но по необясними за него причини те отказаха да му помогнат. На другия ден, след като беше принуден да обяви фалит, Николас се самоуби.
Чувството за справедливост на Демирис беше като нож с две остриета. Никога не прощаваше за обида, по същия начин никога не забравяше и направените му услуги. Една хазайка, която го беше хранила и обличала, когато беше млад и твърде беден, за да й плати, изведнъж откри, че притежава жилищна сграда, без да знае кой е благодетелят й. Някакво момиче, приютило младия, беден като църковна мишка Демирис, анонимно получи вила и доживотна издръжка. Хората, имали вземане-даване с амбициозния млад грък, изобщо не подозираха, че тази случайна среща ще промени живота им. Напористият млад Демирис беше имал нужда от помощта на банкери и адвокати, корабни капитани и профсъюзи, политици и финансисти. Някои го бяха насърчавали и подкрепяли, други го бяха отблъсквали и мамели. В ума и сърцето си гордият грък водеше незаличим архив за всяка сделка. Веднъж жена му Мелина го обвини, че се прави на господ.