Непрекъснато получаваше предложения за главни роли в пиеси и филми, но се отнасяше към тях с безразличие. Играеше главната роля в собствения си живот, по-увлекателна от всичко, което можеше да измисли един сценарист. Вечеряше с крале, с министър-председатели и с посланици и всички й угаждаха, защото знаеха, че Демирис я слуша. Намекваха уж между другото за своите нужди, като й обещаваха целия свят, ако им помогне.
Но Ноел вече притежаваше целия свят. Лежеше в леглото с Демирис и му разказваше кой какво е поискал, а от тази информация той преценяваше нуждите им, силата и слабостта им. После оказваше съответния натиск, в резултат на което към препълнените му каси потичаха още пари.
Частният остров на Демирис беше една от големите му радости. Той беше купил парче гола земя и го беше превърнал в райска градина. На хълма се издигаше величествена вила, в която живееше самият Демирис, имаше и дузина чудесни бунгала за гости, ловен резерват, изкуствено езеро, пристанище за яхтата и писта за самолетите му. На острова работеха осемдесет души прислуга и въоръжена охрана, която не допускаше неканени гости. Константин Демирис се чувстваше поласкан, смятайки, че Ноел предпочита да бъде само с него. Щеше да бъде изумен, ако знаеше, че изцяло е погълната от мислите си по друг мъж, за чието съществуване той изобщо не подозираше.
Лари Дъглас беше на другия край на света, водеше секретни битки на секретни острови и все пак Ноел знаеше за него повече от жена му, на която той редовно пишеше. Поне веднъж месечно Ноел пътуваше до Париж, за да се срещне с Кристиан Барбе, и плешивият, късоглед дребен детектив винаги имаше пресни сведения за нея.
Когато за първи път се върна във Франция, за да се срещне с Барбе, Ноел имаше неприятности с изходната виза. Държаха я пет часа в някакъв кабинет в митницата, докато най-накрая й разрешиха да се обади на Константин Демирис. След десет минути в кабинета се втурна един германски офицер, който я засипа с извинения от името на правителството. Беше й издадена специална виза и никога повече не я спряха.
Дребният детектив очакваше с нетърпение посещенията на Ноел. Тя му плащаше цяло състояние, но с изострения си нюх той надушваше още по-големи суми. Беше доволен от новата й връзка с Константин Демирис. Имаше чувството, че по някакъв начин ще намаже от това. Първо трябваше да се увери, че Демирис не знае нищо за интереса на любовницата му към Лари Дъглас, после трябваше да разбере колко би му платил Демирис за тази информация. Или Ноел Паж — та Барбе да мълчи. Предстоеше му много успешен удар, но трябваше да изиграе картите си внимателно. Информацията на Барбе за Лари беше изненадващо богата, понеже той можеше да си позволи да плаща добре за нея.
Докато жената на Лари четеше писмо с щемпел от неназована военна пощенска кутия, Кристиан Барбе докладваше на Ноел:
— Той е в Четиринадесета група на Четиридесет и осма ескадрила.
В писмото до Катерин пишеше:
„Мога да ти кажа само, че се намирам в Тихия океан.“
А Кристиан Барбе съобщи на Ноел:
— Намират се на Тарауа. Следва Гуам.
„Много ми липсваш, Кати. Тук нещата вървят към подобрение. Не мога да ти пиша подробности, но най-после имаме самолети, по-добри от японските.“
— Вашият приятел лети на изтребители „П–38“, „П–40“ и „П–41“.
„Радвам се, че си започнала работа във Вашингтон. Само ми бъди вярна, скъпа. Тук всичко е наред. Когато се видим, ще ти съобщя нещичко…“
— Вашият приятел е бил награден и повишен в чин подполковник.
Докато Катерин мислеше за съпруга си и се молеше да се завърне жив и здрав, Ноел следеше всяка негова стъпка и също се молеше за благополучното му завръщане. Войната скоро щеше да свърши и Лари Дъглас щеше да се прибере. И при двете.
11.
КАТЕРИН
Вашингтон, 1945 — 1946 година
Германия капитулира безусловно през май 1945 година. С хилядолетното господство на Третия райх беше свършено. Добре осведомените знаеха за осакатяващото поражение при Пърл Харбър, знаеха, че Дюнкерк едва ли не е влязъл в историята като английското Ватерлоо, знаеха колко безпомощна би била отбраната на Лондон пред една масирана атака на Луфтвафе — всички тези хора знаеха, че съюзниците са спечелили войната благодарение на низ от чудеса и че противникът едва не им е отнел победата. Силите на злото насмалко да възтържествуват и тази мисъл беше толкова странна, толкова противоречаща на християнската етика, според която Доброто винаги побеждава Злото, че те с ужас се отвърнаха от нея и благодарейки на Бога, побързаха да скрият своите гафове от очите на идните поколения в планини от папки с гриф „Строго секретно“.