Събуди се, защото някой я галеше по ръката, отвори очи и го видя над себе си — нейният Лари стоеше над нея и я гледаше с усмивка върху слабото почерняло лице. В миг Катерин се намери в обятията му и тревогите, самотата и болката от изминалите четири години бяха отнесени от пречистващия поток на радостта, изпълващ всяка клетка от тялото й. Прегръщаше го толкова силно, че се страхуваше да не счупи костите му. Искаше да остане така завинаги — никога да не го пусне.
— По-леко, мила — каза най-после Лари. Отдръпна се от нея усмихнат. — Ще изглежда смешно във вестниците — „Летец се завръща от войната и бива задушен в прегръдките на жена си.“
Катерин запали всички светлини, за да го вижда, да го разгледа, да го погълне. Лицето му беше придобило зрялост. Около очите и устата му се бяха появили бръчки. Беше станал още по-красив.
— Исках да те посрещна — бъбреше тя, — но не знаех къде. Обадих се във военновъздушните сили, но те не можаха да ми дадат никаква информация, затова чаках тук и…
Лари се приближи и й затвори устата с целувка, силна и настойчива. Катерин очакваше, че физически той ще я привлича все така силно, и с изненада установи, че не е така. Много го обичаше, но й стигаше просто да седи и да разговаря с него, вместо да се любят, както той настоятелно искаше. Толкова дълго беше идеализирала сексуалните си чувства, че те бяха дълбоко заровени и беше нужно време, за да бъдат събудени и извадени на повърхността.
Но Лари не й даде време. Хвърляше дрехите си с думите:
— Господи, Кати, не знаеш колко съм мечтал за този миг. Там щях да полудея. Я се погледни — по-красива си, отколкото те помнех.
Смъкна гащетата си и остана гол. Сякаш непознат я бутна на леглото. Искаше й се Лари да й даде възможност да свикне, че се е върнал, да свикне отново с неговата голота. Но без никакво встъпление той легна върху нея и я облада насила — тя знаеше, че не е готова за него. Нахвърли й се, причинявайки й болка, и Катерин захапа ръката си, за да не извика, докато той я любеше като диво животно.
Беше се завърнал съпругът й.
С благословията на Фрейзър следващия месец Катерин не ходи на работа и двамата с Лари прекарваха заедно почти всеки миг. Тя му готвеше любимите ястия, слушаха плочи и говореха, говореха, говореха, опитвайки се да запълнят празнината на пропилените години. Вечер ходеха на гости или на театър и когато се прибираха, се любеха. Тялото й вече беше подготвено за него и тя отново го намираше завладяващ като любовник. Почти.
Не искаше да го признае дори пред себе си, но някак Лари се беше променил. Изискваше повече, даваше по-малко. Все още имаше прелюдия преди любенето, но той го правеше механично, сякаш за да се отърве от някакво задължение, преди да премине към сексуалната атака. А то си беше атака — диво и бурно обладаване, като че тялото му отмъщаваше за нещо и наказваше. Всеки път след това Катерин се чувстваше като контузена, сякаш я бяха били. Може би беше такъв, защото дълго не бе имал жена — опитваше се да го защити тя.
Но дните минаваха, а Лари я любеше все така и Катерин затърси и други промени у него. Опитваше се да го изучава безпристрастно, да забрави, че й е съпруг, че го обожава. Пред нея беше висок, добре сложен мъж с черна коса, дълбоки тъмни очи и смайващо красиво лице. Но може би „красиво“ вече не беше точното определение. Бръчките около устата му придаваха суровост. Докато гледаше този непознат, би могла да си помисли: „Ето един мъж, който е в състояние да е себичен, безмилостен и студен.“ Казваше си, че е смешна. Това беше нейният Лари — любещ, мил и внимателен.
С гордост го запозна с всичките си приятели и колеги, но те го отегчаваха. Когато ходеха на гости, той сядаше в някой ъгъл и прекарваше цялата вечер в пиене. Струваше й се, че Лари не се опитва да е дружелюбен.
— Защо трябва да съм? — сопна й се една вечер, когато Катерин отвори дума за това. — Къде, по дяволите, са били тези угоени свини, докато там горе стреляха по мен?
Няколко пъти се опита да подхване разговор с Лари какво смята да прави в бъдеще. Мислеше, че той иска да остане във военновъздушните сили, но почти първото нещо, което Лари направи, след като се върна, беше да се демобилизира.
— Армията е за наивници. По-нагоре от това не мога да стигна — каза й Лари.
Беше почти като пародия на първия им разговор в Холивуд. Само че тогава той се шегуваше.
Катерин трябваше да обсъди с някого този проблем и накрая реши да говори с Бил Фрейзър. Каза му какво я тревожи, без да споменава личните неща.
— Ако това те утешава — съчувствено рече Фрейзър, — милиони жени по света преживяват в момента същото. Наистина е много просто, Катерин. Омъжена си за един непознат.