Катерин мълчаливо го погледна. Фрейзър напълни лулата си и я запали.
— Не очаквай да започнете оттам, докъдето сте стигнали преди четири години, когато Лари замина. За теб то е минало, за Лари — също. За да е успешен един брак, двамата съпрузи трябва да имат общи преживявания. Те се развиват заедно, бракът им също се развива. Трябва да имат общи интереси.
— Имам усещането, че му изменям дори когато обсъждаме това, Бил.
Фрейзър се усмихна.
— Аз те познавам преди това — припомни й той. — Забрави ли?
— Помня.
— Убеден съм, че Лари също опипва почвата — продължи Фрейзър. — Четири години е живял с хиляда мъже, сега трябва да свикне да живее с едно момиче.
Тя се усмихна.
— Имаш право за всичко. Явно просто съм искала да го чуя от някого.
— Всеки може да предложи съвет как да се отнасяме с ранените — отбеляза Фрейзър. — Но някои рани не се виждат. Понякога те са много дълбоки. — Забелязал израза на Катерин, той бързо прибави: — Нямам предвид нищо сериозно. Говоря просто за ужасите, на които всеки войник се натъква в сражение. Освен ако не е пълен глупак, това неминуемо дава отражение на светогледа му. Разбираш ли ме?
Катерин кимна.
Въпросът беше как се е отразило всичко това на Лари.
Когато отново се върна на работа, хората в агенцията страшно й се зарадваха. Първите три дни само разглеждаше плановете за новите рекламни кампании и довършваше старите реклами. Работеше от ранна утрин до късна вечер. Опитваше се да навакса пропуснатото време, като не оставяше на мира авторите на рекламите и художниците и успокояваше припрените клиенти. Разбираше си от работата и я обичаше.
Когато вечер се прибираше у дома, Лари я чакаше. В началото тя го разпитваше какво е правил в нейно отсъствие, но получаваше винаги неясни отговори и най-накрая спря да го пита. Той беше издигнал стена около себе си и Катерин не знаеше как да я преодолее. Обиждаше се почти от всичко, което тя казваше, постоянно се караха за дреболии. От време на време вечеряха с Фрейзър и Катерин полагаше огромни усилия, за да направи тези вечери приятни и весели, та Фрейзър да не си помисли, че нещо не е в ред.
Но трябваше да приеме, че нещо съвсем не беше в ред. Чувстваше, че донякъде има вина и тя. Все още обичаше Лари. Обичаше да го гледа, да го чувства, обичаше спомена за него, но разбираше, че ако той продължава така, това ще унищожи и двамата.
Един ден обядваше с Уилям Фрейзър.
— Как е Лари? — попита я той.
Тя понечи автоматично да отговори „добре“, но спря и най-откровено рече:
— Трябва да почне работа.
Фрейзър се облегна и кимна.
— Вече не го свърта на едно място, а?
Катерин се поколеба — не й се щеше да лъже.
— Не иска каква да е работа — внимателно отвърна тя. — Трябва да е нещо подходящо.
Фрейзър я разглеждаше, опитвайки се да вникне в смисъла на думите й.
— Би ли искал да стане летец?
— Не му се връща на военна служба.
— Говорех за някоя авиокомпания. Имам приятел в ръководството на „Пан Ам“. Ще се радват при тях да работи човек с опита на Лари.
Катерин се замисли, мъчеше се да прецени нещата през погледа на Лари. От всичко на света той най-много обичаше да лети. Би било подходящо да работи това, което обича.
— Звучи чудесно — предпазливо рече тя. — Смяташ ли, че можеш наистина да му помогнеш, Бил?
— Ще се опитам. Защо не поговориш първо с него, за да видиш какво мисли той.
— Добре. — Катерин хвана ръката му и каза: — Много ти благодаря.
— За какво? — деликатно попита Фрейзър.
— Че си винаги до мен, когато имам нужда.
Той сложи ръка върху нейната.
— Така се случва.
Когато вечерта Катерин каза на Лари за предложението на Бил Фрейзър, той рече:
— Това е най-хубавата идея, която чувам, откакто съм се върнал.
След два дни имаше среща с Карл Истман в дирекцията на „Пан Ам“ в Манхатън. Катерин изглади костюма му, приготви подходяща риза и връзка, лъсна обувките му, така че можеше да се огледа в тях.
— Веднага щом имам възможност, ще ти се обадя да ти кажа как е минала срещата.
Лари я целуна, усмихна се по момчешки и тръгна.
Катерин си помисли, че в много отношения е като малко момче. Можеше да бъде капризен, избухлив и навъсен, но беше също и любящ, и великодушен.
— Такъв ми е късметът — въздъхна тя. — Аз да съм единствената безукорна личност в цялата Вселена.
Предстоеше й натоварен ден, но не беше в състояние да мисли за нищо друго освен за срещата на Лари. Не беше просто една възможност за работа. Катерин имаше чувството, че целият й брак зависи от това, какво ще стане.