— Да. Капитан Суифт смята, че си пил една-две чаши преди последните два полета.
— Проклет лъжец! — озъби се Лари.
— Защо ще лъже?
— Защото го е страх, че ще му взема мястото. — В гласа на Лари се усещаше силен гняв. — Тоя синковец е като свенлива стара мома, трябвало е да се пенсионира още преди десет години.
— Летял си с четирима капитани — кой от тях ти хареса? — попита Сакоуиц.
— Нито един — отвърна Лари. Усети капана, но беше късно. Бързо прибави: — Да де, добри са. Нямам нищо против тях.
— На тях също не им харесва да летят с теб — спокойно продължи Сакоуиц. — Изнервяш ги.
— Какво означава това, по дяволите?
— Означава, че в критични ситуации биха искали да са сигурни в човека до тях. А с теб не се чувстват сигурни.
— За Бога! — избухна Лари. — Четири години живях в критични ситуации над Германия и Тихия океан, всеки ден рискувах проклетата си глава, докато те са седели тук на дебелите си задници и са получавали тлъсти заплати. Не се чувствали сигурни с мен! Ти се шегуваш!
— Никой не е оспорвал, че си най-добрият в изтребител — отвърна спокойно Сакоуиц. — Но ние превозваме пътници. Това е друго.
Лари седеше, стиснал юмруци, и се опитваше да овладее гнева си.
— Добре — навъсено каза той. — Разбрах. Свърши ли, че след няколко минути имам полет?
— Полета ще го поеме друг — рече Сакоуиц. — Ти си уволнен.
Лари го зяпна невярващ.
— Какво?
— В известен смисъл вината е и у мен, Дъглас. Изобщо не трябваше да те назначавам.
Лари скочи на крака, очите му горяха от гняв.
— Защо тогава ме назначи, по дяволите?
— Защото жена ти има един приятел на име Бил Фрейзър… — започна Сакоуиц.
Лари се пресегна през бюрото и юмрукът му се стовари в лицето му. Запрати Сакоуиц в стената, но той използва инерцията, за да отскочи и да му нанесе два удара. После се дръпна и се опита да се овладее.
— Махай се оттук — рече той. — Веднага.
Лари го гледаше втренчено, лицето му се беше изкривило от омраза.
— Негодник такъв! — каза той. — Няма да стъпя във вашата компания, дори и да ме молите!
Обърна се й изхвърча от кабинета. Сакоуиц стоеше и гледаше след него. Секретарката влезе забързана и видя преобърнатия стол и разкървавената му устна.
— Добре ли сте? — попита го тя.
— Страхотно — отвърна Сакоуиц. — Попитайте мистър Истман дали ще ме приеме.
След десет минути Сакоуиц беше разказал случката на Карл Истман.
— Какво според теб му има на Дъглас? — попита Истман.
— Честно ли? Мисля, че е психопат.
Истман го гледаше с пронизващите си лешникови очи.
— Доста силно казано, Сак. Не е летял пиян. Дори никой не може да докаже, че е пил преди полет. И на всекиго може да се случи да закъснее.
— Ако беше само това, нямаше да го уволня, Карл. Точката на кипене му е много ниска. Да ти кажа честно, днес се опитах да го предизвикам и съвсем не беше трудно. Ако беше издържал на напрежението, може би щях да поема риска и да го оставя на работа. Знаеш ли какво ме безпокои?
— Какво?
— Преди няколко дни срещнах един стар приятел, който е летял с Дъглас в Кралските военновъздушни сили. Разказа ми невероятно история. Когато бил в Ескадрилата на орлите, Дъглас се увлякъл по една малка англичанка, сгодена за момче на име Кларк от същата ескадрила. Дъглас правел всичко възможно, за да я свали, но тя не се поддавала. Седмица, преди Кларк да се ожени за нея, ескадрилата трябвало да охранява няколко бомбардировача „Б–17“ при нападение над Дипе. Дъглас летял най-отпред. Летящите крепости пуснали бомбите и всички се отправили обратно. Над Ламанша били нападнати от „Месершмити“ и Кларк бил свален. — Той спря, замислен за нещо. Истман чакаше да продължи и най-после Сакоуиц вдигна поглед към него. — Според моя приятел, когато Кларк е бил свален, около него нямало никакви „Месершмити“.
Истман го зяпна изумен.
— Господи! Да не искаш да кажеш, че Лари Дъглас…
— Нищо не искам да кажа. Просто ти разправям една интересна история, която чух. — Отново допря носната кърпичка до устата си. Кървенето беше спряло. — Трудно е да се разбере какво точно става при въздушен бой. Може би Кларк е свършил горивото. Едно е сигурно — не е имал късмет.
— Какво е станало с приятелката му?
— Дъглас живял с нея, докато се върнал в САЩ, после я зарязал. — Сакоуиц замислено погледна Истман. — Мога да ти кажа със сигурност едно — мъчно ми е за жената на Дъглас.
Катерин имаше съвещание в заседателната зала, когато вратата се отвори и влезе Лари. Окото му беше посиняло и затворено, бузата му беше одрана. Тя се втурна към него.
— Лари, какво се е случило?